Skip to main content

Испанските хапки тапас и пинчос – храна за приятели

Какво е първото нещо, което изниква в съзнанието ви, когато се заговори за Испания? Кървава корида, страстно фламенко, красиви плажове или по-скоро небцето ви веднага се сеща за вкусните тапас и пинчос? Една от любимите кулинарни испански традиции е именно сервирането в баровете на тези малки хапки удоволствие. Извън Испания ги наричаме обобщено тапас, но испанците правят разлика между тях – пинчос са хапки на клечка, а тапас – не. Думата”пинчос” идва от pincho – клечка за зъби, която преминава през хапката и я предпазва от разпадане, а  “тапас” – от tapa – похлупак или мезе към аперитива.

разнообразие от тапас и пинчос

Няма нищо по-хубаво от това в лятна испанска вечер да се запътим с приятели към някой от многобройните барове, където заедно с чашата сангрия или вино, изпити на бара, да опитаме най-разнообразни по вкус мезенца. Чиниите с тапас и пинчос стоят на бара и всеки посетител може да вземе колкото си иска от тези клечици наслада. Барманът изглежда разсеян и сякаш съвсем незаинтересуван от това колко точно от вскусните мезенца слагаме в чинийката, а само накрая отброява на доверие оставените в чинията клечици. В обикновените барове цената на една хапка е около едно евро. Безспорното удоволствие се крие в това, че всичко е на една хапка – наситен вкус на разнообразни продукти и цветове – хлебче, морски дарове, маслинки, шунка, саламче, тиквичка, патладжан, наденичка, сиренце, люта чушка и какво ли още не.

тапас бар

Откъде всъщност идва традицията на хапките? Със сигурност има много истории, но испанците предпочитат да разказват, че в миналото барманите покривали чашите с аперитивите с филийки хляб или парченце испанска шунка, за да не влизат мухите. Подобна е и легендата за крал Aлфонсо XIII, който, спирайки да отмори в крайпътна страноприемница, помолил за чаша шери, но в този момент станало течение и келнера, за да не се напълни кралската чаша с прах, побързал да я покрие с резен шунка. Хрумването допаднало на краля, той изял “похлупака”, изпил виното и поискал още едно, но със същата тапа. Най-вероятно обаче традицията да се сервират хапки е възникнала във връзка с навика chiquiteo – пийване на малки чаши вино от бар на бар, на крак с приятели. Собствениците на тези заведения хитро предлагали мезе към виното – херинга, паламуд, сардини и аншоа в големи тави, както и малки чинийки с маслини, чушчици, парченца солена риба, все разядки, които усилвали жаждата и така увеличавали оборота.

Разнообразието на тези малки блаженства е огромно. Можете да опитате всякакви вариации на мезенца, които зависят главно от кулинарните особености на района, в който се намирате. В някои от провинциите тапас преминават от крокети и сандвичи през панирани рулца от калмари с дъх на море, до испанска тортиля и панирани чушки. Едни от най-любимите тапаси са именно пърженият калмар, маринованият артишок и скаридата с чесън.

Да ядеш tapas или pinchos няма нищо общо с това да вечеряш в ресторант. Испанците си имат глаголи, отразяващи тази дейност – съответно tapear и ir de pinchos. Излизането за това похапване е събитие със собствен протокол и обикалянето е неразделна част от него. Хапването се извършва на крак в бара, а сменянето на няколко бара по време на вечерта е част от ритуала. Неписано правило гласи, че след 6 разядки е време за промяна на обстановката. Има и обичай на всеки нов рунд някой от приятелите да плаща за всички, което е известно като la convida (черпене).  Въпреки че обикновено менюто е написано, клиентите предпочитат да чуят с ушите си какви хапки се предлагат този ден и келнерът ги декламира с невероятна скорост. Това изпълнение е известно като el pregon (провъзгласяването) и може да включва повече от 60 различни предложения. Любимо мезе за финал на кулинарния маршрут е „pringa“ (най-често наденичка или сланина върху препечена филия).

една от любимите хапки - наденичка върху препечен хляб и люта чушка

Тапасите и пинчосите са една умалена версия на испанската кухня по райони, отражение на една приятелска и общителна страна, вечно готова за фиеста. За да бъдат оценени по достойнство, хапките трябва да бъдат придружени с добра компания, с добър разговор и полети с хубаво вино. Те въплъщават самата природа на испанците – тяхната най-голяма страст – да прекарват топлите вечери в приятна приятелска компания, споделяйки питие и приятна хапка!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons