Skip to main content
illustration_2

Писма от моята мелница – добродушни истории от Прованс

Едно от най – романтичните места, които могат да се посетят във френската област Прованс, е мелницата на Доде. Намира се във Фонвией, малко селце край Арл. Тя е особено ценна за онези, които са чели с любов разказите на провансалския писател Алфонс Доде –  „Писма от моята мелница“.

Алфонс Доде е един от онези автори, с които областта Прованс се гордее. Роден е в Южна Франция, в Ним, през 1840 г. в семейство на търговец на коприна. По време на революцията бащата е разорен и семейството се премества от слънчевия Прованс в дъждовния Лион. Бъдещият писател учи там до петнадесетата си годишнина. Тъй като трябва да изкарва сам прехраната си, постъпва веднага като възпитател в провинциален колеж. Преживява тежки дни и през 1857 г. заминава за Париж без пари и без близки. През 1858 г. излиза от печат първата му книга – стихосбирката „Влюбените“, младежка, малко сантиментална, малко подражателска творба. Тя остава почти незабелязана. Едва ли някой би могъл да предположи, че нейният автор е бъдещият създател на „Писма от моята мелница“.

През 1866 г. Доде вече публикува в журнали някои от разказите, които по-късно намират място в неговите „Писма от моята мелница“, а през 1872 г. илиза и цялата книга с разкази. Всеки разказ, всяка легенда в тази негова книга са като малки бисери от един прекрасен наниз – животът в Прованс.

В тези разкази Алфонс Доде пише с любов за патриархалния, изпълнен с човешка топлина живот във Френския Прованс, противопоставяйки го на студения и безразличен Париж. С неговите разкази авторът ни връща в един свят, който всички пътешественици споделят, че усещат в Прованс – свят, изпълнен със слънце, много смях и мъничко тъга. Доде ни пренася в Южна Франция, под жаркото провансалско слънце, по белите от прах пътища. Четейки неговите разкази, чуваме песента на щурците, свистенето на мистрала и звъна на камбаните. Усещаме аромата на лавандулата и розмарина. Един от главните източници за написването на тази негова творба е провансалският фолклор. Нима можем да забравим прелестната козичка на господин Сеген, която копнее за свобода и просто сама отива в устата на вълка, но не се връща в кошарата? Или малкият овчар, който мечтае горе в планината под звездите за господарската дъщеря? Или дядо Корний, който отказва да се примири с гибелта на вятърните мелници… Или страстно влюбения в арлезианката Жан, който умира от любовта си…

Писателят остава винаги верен на любовта към родния Прованс, към неговите легенди, поговорки, език, към неговите поля и благоуханни хълмове.

Мелницата на Доде край Арл е чудесно място за тези, които са чели неговоте разкази с доброта и усмивка. И въпреки, че навярно авторът не е обитавал мелницата там читателите му ще открият частица от него.

Самата мелница, която днес е позната като мелницата на Доде, в миналото се е наричала мелницата Сан Пиер и е функционирала като мелница за брашно. Построена е през 1814 г. и работи около век, но през 1915 г. спира да действа. През 1935 гг асоциацията „Приятелите на Алфонс Доде“ решава да я възстанови и да направи в нея малък музей на писателя. Един романтичен спомен за Доде и за неговите герои. В района  посетителите могат да направят чудесни романтични снимки на областта на фона на увековечената в любимите разкази мелница.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons