Skip to main content
italia-flague

Най-вкусните музеи

Никъде в света храната не е на такава почит, както в Италия. По инициатива на Института за изкуство и култура на провинцията Емилия-Романя, всепризнатият гастрономически ценър в страната, между 2009 и 2013 г., се създава мрежа музеи на вкуса и храната (Мusei del gusto dell’Emilia Romagna – Musei del cibo). Целта е да се запазят кулинарите традиции на провинцията и да се разпространи консумацията на здравословната и вкусна италианска кухня. Любителите на „la dolce vita” могат да се полюбуват на хубавата италианска кухня и красивата природа в малките градчета на провинцията Емилия-Романя, където се намират музите на типични за областа деликатеси. Ето част от тях:

Музей на прошутото (Museo del Prosciutto e dei Salumi di Parma). Прошутото е част от националното богатство на Италия, а негов роден град е Парма. Тук от векове наред се отглеждат специална порода „тежки прасета”, чието тегло достига до 160 кг. още преди да са навършили година. Именно те са в основата на направата на този местен деликатес. Музеят, разкриващ историята на прошутото, се намира в градчето Лангирано (Langhirano) и се помещава в сграда, в която близо век са се продавали говеда. В 8-те изложбени зали е проследен производствения процес на деликатеса от Парма. Експозицията предлага едно своеобразно пътуване от древния метод за производство на сушено месо до модерните технологии, показано чрез различни артефакти, фотографии, исторически документи, макети, машини и аудио – визуални материали. Историята на прошутото най-вероятно започва още от бронзовата епоха. В музея са изложени документи още от времето на келтите, които разказват за практиката на консервиране на месото със сол. В Рим пък войниците поемали на дълги походи с големи количества осолено свинско месо и шунки. Процесът на приготвянето на прошутото може да отнеме от девет месеца до година и половина. Но чакането си заслужава – дегустационната зала на музея, в която завършва обиколката, го доказва.

Музей на прошутото
Музей на прошутото

Museo della pasta (Музей на пастата). Историята на пастата вероятно е толкова дълга, колкото историята на пшеницата, за която знаем, че се обработва поне от преди 10 000 години. Омесването на пшеница с вода и изсушаването им става патент на италианската кухня от XV в., когато в цяла Италия се създали асоциации на производителите на паста със строги правила и устави. Днес има над 140 вида паста, приготвяна от пшеница, ечемик, овес, ръж, елда, спелта и пр. в най-различни форми и гарнитури.

Музеят на пастата в градчето Колекио (Collecchio) разказва в 10 експозиционни зали историята и технологията при приготвянето на паста. Първият раздел е посветен на пшеницата. Посетителите се запознават с методите на отглеждане на пшеница от най-древни времена до днес, развитието на селскостопанската техника и отражението й върху производството на зърнените култури. Чрез различните експонати, макети и мултимедия се показват етапите в производството на домашна паста от смилането на пшеницата и ръчни антични мелнички – през точенето и оформянето – до сушенето на пастата. Вимание се отделя и на възникналите през XIX в. промишлени предприятия за паста. В Емилия Романя се намира централата на “Barilla”, световен лидер в макаронената индустрия, която е и основен спонсор за изграждането на музея. Специално внимание се отделя на реклама на паста през вековете. С фокус върху правилното хранене и опазването на околната среда се затваря богата изложба, която завършва с посещение на музей, посветен на домата.

museo-pasta-8

Музей на домата (Museo del Pomodoro) – Музеят на пастата и музеят на домата се намират в общо дворно пространство, на брега на река Торо, където векове наред са се отглеждали домати. През ХХ век тук работи предприятие за преработката на домати за консервната промишленост. Доматът е основен елемент на италианската кухня. С него се приготвят класическите за италианската кухня сосове и неслучайно мястото му е до музея на пастата. Този етнографски музей разказва в 7 секции историята на доматите – пристигането им в Европа, след откриването на Америка, разпространението им, отглеждането им в региона, развитието на производствени технологии; консервирането на доматите, появата на промишлени предприятия, крайния продукт и опаковката. Експозицията обръща внимание и на хората, които се грижат за високото качество на доматите в региона – от тяхното засаждане до обработката им в завода.

Музей на домата
Музей на домата

Музей на пармезана (Museo del Parmigiano). Пармезанът е сред най-популярните италиански деликатеси, а оригинално му име е “Parmigiano-Reggiano”. То произхожда от „Parmigiano” (италианското нарицателно име за Парма) и „Reggiano” (гальовно наименувание на областта Reggio Emilia), където се произвежда сиренето. Съгласно италианското законодателство само сирене, произведено в горепосочените провинции може да бъде “Parmigiano-Reggiano”. Музеят на пармезана се намира в градчето Сораня (Soragna) и се помещава в мандра от XVIII в., където млечният деликатес се е произвеждал до 1977 г. Изложбата се основава на концепцията, че мандрата е сама по себе си музей и е изключително интересна за посетителите. Тя започва с разказ за вековната история на пармезана и ролята на монасите бенедиктинци. В опит да приготвят сирене с голяма трайност, те създали оригиналната рецепта на вкусния млечен деликатес. Експозицията продължава с демонстрация на процеса на направа на сиренето – от пособията за доене на животните – през съдовете, където се е съхранявало млякото – през оформянето на питите и узряването им. За производството на 1 кг. оригинален пармезан са необходими 16 литра краве мляко. Той узрява в продължение на 36 месеца върху дървени рафтове, които се намират при строго определена температура и влажност на въздуха. В музея могат да се видят и малките чукчета, с които питите се начукват – една от тайните за постигане на уникалния вкус. По звука след почукването се познава хубавото сирене и дали във вътрешността му има кухини, които не са никак желателни. Всичко в музея е автентично, а посетителите могат да участват в процеса на направата на пармезан сами.

Музей на пармезана
Музей на пармезана

Музей на сладоледа (Museo del gelato) – За родина на сладоледа се счита Азия (Месопотамия), където още преди хиляди години местните владетели смесвали сняг от високите планини със сок от изцедени плодове, но италианското джелато се гордее със славата си най-вкусният сладолед в света. Музеят на сладоледа се намира в централата на фондация „Carpigiani“, чиито основатели са лидери в производството на машини за сладолед. Той се намира в градчето Анцола дел Емиля (Anzola dell’Emilia), недалеч от Болоня. Музеят е посветен на историята, културата и технологията на сладоледа през вековете. Изложбата проследява основните етапи в историята на леденото изкушение, включително развитието на технологиите и начинът на консумация. Особено се набляга на сладоледа, какъвто го познаваме днес – възникнал през ерата на Ренесанса в Италия. Ключови моменти за ледения десерт са изобретяването на хладилника и на машината за сладолед (XIX в.). Краят на музейната експозиция завършва с интерактивен урок” – ако желаят, посетителите могат да участват в направата на сладолед – ръчно с много усилие или с помощта на най-модерната машина за сладолед – и в двата случая те ще се зарадват на отличен домашен сладолед.

Музей на сладоледа
Музей на сладоледа

След като типично по италиански отделихме внимание на предястията (antipasti), основните ястия (primi piatti) и десерта, ще завършим с дегустация на чаша хубаво вино от най-изкушаващата провинция в Италия – в музея, посветен на виното. Той се намира в градчето Сала Баганца (Sala Baganza), в шато на извести производители на вино в региона. Шест изложбени зали разказват за производството на вино в региона от времето на келтите през римляните и до днес. Освен лозарския занаят, посетителите могат да се докосат и до занаятите на всички онези хора, свързани с производството на вино – бъчвари, грънчари, стъклари. Разходката из лозовите масиви на Шатото е задължителна – защото освен хубавата храна и вино, които очевидно тук са в изобилие, италианците са концентрирани и в здравословния начин на живот.

Музей на виното
Музей на виното

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons