Skip to main content

Да обикнеш Лисабон в трамвай 28

Лисабон е една от най-сърдечните и романтични столици в Европа. Неслучайно писатели и киноведи се опитват да пресъздат атмосферата му в своите произведения. Един от най-завладяващите филми за Лисабон е този на режисьора Вим Вендерс, който създава “Лисабонска история” през 1994 година. Там се разказва за режисьор на име Фридрих Монро, който прави филм за Лисабон, но има затруднения с неговия финал. Той се обажда за помощ на приятеля си, звукоинженера Филип Уинтeр. Уинтeр пристига в Лисабон няколко седмици по-късно, но Монро е изчезнал, и единствената следа от него е незавършеният филм. Уинтeр решава да остане, тъй като е запленен от града и започва да записва звуци из улиците на Лисабон. По същото време Монро обикаля града с малка камера, скрита под дрехите, и се опитва да улови невиждани картини. Именно Монро пише по-рано на приятела си Уинтер, че Лисабон не е същият без говора, шума от разтварянето на вестник или запалването на клечка кибрит, тътренето на столовете в кафенетата, подрънкването на чашите и приборите в ресторантите, носталгичните тонове на фадото, и най-вече – без звъна на трамвая.

1

 

Именно звъна на трамвая е един от най-характерните и най-носталгичните шумове в Лисабон. Без никакво съмнение, ако отидете в Лисабон и не се качите на прочутия трамвай 28, значи рискувате да си тръгнете от един непознат град, въпреки престоя ви. Маршрутът на този трамвай става известен именно от филма на Вендерс. Какъв по-добър начин за разглеждане на Лисабон от стария трамвай, който се изкачва и спуска по тесните и стръмните улички на хълмовете на града.

Движейки из града с трамвая от площад Мартим Монис до Пасареш, в дървеното му купе, измежду ентусиазираните туристи и местните хора, неусетно пътешественикът започва да опознава и заобичва този град, да долавя шумовете и ароматите му. Маршрут 28 е класическият път на лисабонските трамваи. Обслужват го стари електрически мутриси, някога наричани от местните “американос”. Седалките са дървени, прозорците – неподвижни, а от външната страна има дървена скара, на която могат да се возят до двама човека – традиция от времето, когато трамваите са се движели толкова бавно, че хората са слизали и са се качвали в движение.


Като концепция трамваят е внесен от Бразилия. През 1871 г. двама братя основават в Рио де Жанейро компания, наречена The Carris de Ferro de Lisboa. През 1873 г. градският съвет дава разрешение за проекта им и първият трамвай, теглен от муле, преминава през града в полунощ на 16 септември. Електрическите вагони са въведени през 1901 г. Някои от най-старите модели продължават да се движат по отделни линии в града, в това число и по маршрут 28.

Маршрутът на трамвая е изключително приятен. Той започва от площад Мартим Монис, преминава покрай градините и катедралата Ещтрела. Минути по-късно трамваят се втурва надолу в стесняващите се, павирани улици сред фасадите на облепените с керамични синьо-бели плочки сгради. След това трамвай 28 навлиза в пристанищната част на града. Следващата му спирка е в подножието на бохемския Байро Алто (Горният квартал) – един от най-забележителните хълмове на Лисабон. В него се намират много типични ресторанти, фадо клубове, рибни кръчми и мадежки барове – това е кварталът на нощния живот. След няколко завоя, трамвай 28 навлиза в Байша – единствената равна част на града. Планирана наново след разрушителното земетресение от 1755 г., днес тя е оживена търговска част. Там изобилства от кафенета, в които може да видите местните да похапват кошнички с ванилов крем, отпивайки малки чашки порто. Байша свършва рязко в подножието на хълма Алфама – най-старият и най-живописен квартал на Лисабон, откъдето се откриват невероятни гледки. Алфама изобилства от панорамни площадки, наречени мирадору, особено предпочитани от туристите. Павираните, криволичещи улици на хълма водят към крепостта на върха – Сао Жорже, превеждайки трамвая през невероятни завои при наклон от над 10 градуса. В този участък се използват едни и същи релси в двете посоки. Пълзящи нагоре, или спускащи се като на забавен кадър, мутрисите се изчакват и след това поемат по преките, по които минувачите са свикнали да се притискат до стените, докато трамваят отмине. Тук често може да видите как улиците преминават в стълби.

 

В Алфама туристите стават повече от местните. Мутрисата ги изкачва на височината, превеждайки ги покрай красиви църкви и катедрали, сгушени на малки площадчета между къщите. Малко по-нагоре е и последната спирка, където всички слизат. Последната спирка на този трамвай е пред портите на първото и най-голямо гробище в стария Лисабон – Cemitério dos Prazeres.

Да усетиш ритъма на Лисабон, движейки по маршрута на трамвай 28, е невероятно изживяване. Дълго време след пътуването с него в душите на пътешествениците отеква звъна на стария трамвай.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons