Skip to main content
Main

РИЦ – първообразът на лусозните хотели

На 25 август 1944 г., когато съюзниците влизат в окупирания от нацистите Париж, пред хотел „Риц” спира джип с група американски военни. От него слиза Ърнест Хемингуей, по онова време военен кореспондент, и с автомат в ръка обявява, че „освобождава лично” най-изискания и известен хотел в историята на човечеството. След бърз оглед на сградата на площад „Вандом” №15  (в суматохата са простреляни дузина невинни чаршафа) писателят полива победата в бар Камбон – онази част от хотела, която познава и обича още от предвоенните години.

Но хотелът нямал нужда от помощта на Хемингуей. През войната директорът на „Риц”, Клод Озело, активно сътрудничи на Съпротивата, предавайки информация за движението на Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс, кодирана като поръчки за храна. Висшите нацистки функционери неслучайно се установили на пл. „Вандом” №15 – от откриването си на 1 юни 1898 г., „Риц” е символ на лукса.

hemingway-bar-famous-ritz-paris
Любимото място на Хемингуей.

Когато основателят му, Сезар Риц, роден през 1850 г. в скромно швейцарско селце, купува построената през XVIII в. резиденция на Лозюн, европейският елит не обичал да пътува. Лошата храна в ресторантите и още по-неприятните условия в хотелите са сериозна причина аристократите да предпочетат познатия разкош на именията си пред възможността да опознаят света. Но Сезар Риц променя това завинаги. Ресторантът на хотела се ръководи от Огюст Ескофие – един от най-добрите майстор-готвачи в историята. Всяка стая и апартамент разполагат с електричество, телефон и баня, в която водата и до днес тече от посребрени или позлатени кранчета с форма на лебед. Дамите оценили дребните детайли в обзавеждането – например дискретната кука под облегалката за ръце на столовете, на която да закачиш чантичката си.

Висшето общество от двете страни на Атлантическия океан вече имало основателна причина да посещава Париж възможно най-често. В хотела на площад „Вандом” отсядат благородници, като принца на Уелс, който по-късно става крал Едуард VII, и руските велики князе, както и знаменитости – Чарли Чаплин, Хъмфри Богарт и Грета Гарбо. През 1934 г. Коко Шанел, която нарича хотела „моя истински дом”, се нанася в един от апартаментите от 155 кв.м и остава в него до смъртта си през 1971 г.

Windsor suite Rococo
Апартаментът “Уиндзор”

Аристократичният лукс привлича и писатели като Оскар Уайлд и Скот Фиджералд, които можели да си го позволят. В „Риц” Марсел Пруст отпразнува наградата „Гонкур”, която получава за „По следите на изгубеното време”. А едно от първите неща, които Хемингуей прави след успеха на романите си „Фиеста” и „Сбогом на оръжията”, е да се установи в хотела (и в бар Камбон), като заявява: „Единственото оправдание да дойдеш в Париж и да не отседнеш в „Риц”, е да не можеш да си го позволиш.”

Suite_Imperiale
Спалнята в императорския апартамент

След Втората световна война хотелът губи част от блясъка си и се изправя пред необходимостта от модернизиране. Началото на този процес е поставено през 1979 г., когато британският предприемач от египетски произход Мохамед ал Файед купува „Риц” за 30 милиона долара и инвестира 250 милиона долара в обновяването му. То завършва през 1988 г. и може да се разглежда като пример за успешно съчетаване на съвременни удобства (например най-дългия покрит басейн в Париж – 8 м на 17 м), и традиционен лукс в духа на XVIII в. при обзавеждането на всичките 162 стаи и 56 апартамента на хотела. Десетте апартамента от по-висока класа са наречени на някои от прочутите им обитатели – „Коко Шанел”, „Принцът на Уелс”, „Елтън Джон”.

Pool

Стаите и апартаментите заемат двете крила на хотела, които предлагат гледки към колоната на площад „Вандом”, Операта Гарние и градинката на съседното Министерство на правосъдието. Дългият коридор, който посреща посетителя вместо стандартното за обикновените хотели лоби, води към бар „Вандом” и ресторант „Еспадон” с таван, изрисуван като синьо небе с бели пухкави облаци. До любимия бар на Хемингуей, който вече носи името на писателя, най-лесно се стига направо от улица „Камбон”. Интериорът му е непроменен от времето, когато американецът полива победата над Третия райх. Тук се случва още едно паметно събитие – раждането на коктейла „Блъди Мери” („Проклетата Мери”). Една вечер Хемингуей се оплакал на бармана Бертен: „Жена ми Мери побеснява, когато се прибера и мириша на алкохол.” В пристъп на вдъхновение барманът поднесъл на угрижения писател „неароматен” коктейл от водка и доматен сок. На другия ден Хемингуей не бил на себе си от щастие: „Приятелю! Проклетата Мери не надуши нищо!”

През 2016 г. „Риц” ще отвори след най-новото си двегодишно обновяване. С нетърпение очакваме новите чудеса, които ще предложи на своите знатни гости най-известният сред всички луксозни хотели в света!

Chanel bath
Банята в апартамент “Коко Шанел” е с позлатени кранчета във форма на лебед.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons