Skip to main content
"Resting Maiden", probably a portrait of Marie-Louise O'Murphy, mistress to Louis XV of France, oil on canvas, 1751.

Когато Париж приласкваше Европа в леглото си…

По времето на Бел Епок, сладострастните изкушения скандализират някои от посетителите на Световните изложения в Париж, но пълнят кесиите на труженичките от най-старата професия. За двадесет години населението на Париж се било удвоило и достигнало 2 милиона души (почти колкото са днес жителите на така наречения „Париж интра мурос“). Париж не е само една от перлите на модерния свят, той е „новият Вавилон“! В парижките будоари и бордеи идват, в търсене на удоволствия, и бедни и богати (сред последните можем да цитираме немалко известни персони, като например белгийския крал Леополд II, бъдещия крал на Англия Едуард VII, Албер I Монакски, шаха на Иран). Проституцията става туристическа, но и естетическа атракция…

Edouard_Manet_Olympia
“Олимпия” Едуар Мане

Лукс, разврат и въображение: вече всички се чудят какво ново да измислят, за да разнообразят удоволствията. Господата се забавляват… дамите правят състояния. Наричат ги „кокотки“, „великите хоризонтални“, „амазонки“, „куртизанки“… Произходът им бил скромен, амбициите – безгранични. Тези решителни и амбициозни жени, които сменяли любовници и трупали диаманти, подлудяват почитателите си, принуждават ги да им строят истински палати, заемат първите страници на вестниците и стават звезди в кабаретата и мюзикхоловете. От сцените на кафе–шантаните до „Фоли Бержер“ и „Максим’с“, те се показват като на витрина, за да привличат клиенти. Богатите индустриалци „пазаруват“ в Операта Гарние – една танцьорка струва от 300 до 1400 франка месечно, в зависимост от това колко е известна и търсена. Да имаш държанка танцьорка било знак за благосъстояние. В същото време по тротоарите на Париж работят 80 000 проститутки с една далеч по-скромна клиентела.

Henri_de_Toulouse-Lautrec_Salon_de_la_rue_des_Moulns
“Салона на улица Мулен” Анри Тулуз-Лотрек

Публичните домове далеч не успяват да приютят всички. През 1870 г. парижката префектура каталогизира 6000 жени, работещи под контрола на сутеньори и на полицията. Именно тези безименни момичета често били модели на бедните художници от Монмартър, които, много по-късно, ще бъдат наречени импресионисти и които ги обезсмъртяват в своите творби, които тогава често никой не искал да купи, но днес стряскат с цените, на които се продават (стотици милиони) в редките случаи, когато някой позакъсал богаташ реши да се раздели с някоя от тях.

Au_Cabaret_Emile _Bernard
“В кабарето” Емил Бернар

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons