Skip to main content
santo4120big

Свети Антоний от Падуа – милосърдният светец

Един от най-почитаните светци на християнската църква е Свети Антоний. Той често се бърка със Свети Антоний Велики, който е живял десет века по-рано и е един от първите светци на християнството. Макар да остава в историята като Свети Антоний от Падуа, той е роден в Лисабон около 1195 г. Още като дете, получава много добра богословска и философска подготовка и през 1219 г. е ръкоположен за свещеник в манастира „Светия Кръст“ в португалския град Коимбра. Там, през 1220 г. пристигат мощите на петима францискански мисионери, които жертват живота си в името на разпространението на все още младата религия.

Подвигът им поражда у свещеника желанието да бъде като тях и да им подражава. Той се присъединява към францисканския орден и заминава за Мароко, за да последва примера на мъчениците. Корабът, на който пътува, обаче, претърпява корабокрушение и Св. Антоний се озовава на италианска земя. Той приема това като Божи знак и остава завинаги в Италия. Тук той помага на много сираци и болни хора и става символ на милосърдието за съвремениците си. Неслучайно църковната живопис го изобразява закрилящ и милващ сирачета, изцеляващ болни и покровителстващ хората в нужда. Неслучайно и до днес в Италия волните пожертвования за бедните, събрани от църквата, се наричат „хлябът на свети Антоний”.

Свети Антоний
Свети Антоний

Надарен с изключително дар слово и с много добра богословска подготовка, младият свещеник е избран за проповедник в Италия и Франция. Неговата апостолска дейност била толкова интензивна и резултатна, че привлякъл много нови християни. Благодарение на проповедите му немалко хора, отделили се от Църквата, се завръщат обратно в нея. Свети Антоний е първият учител – богослов на францисканския орден и поставя основите на францисканското богословие. Той преподава теология в университетите на Болоня, Монпелие, Тулуза и Падуа.

Неговите съвременици го описват като изключителен човек – благ, милостив, „светец още приживе”. Затова, когато умира, Папа Григорий IX го канонизира още преди да е минала една година от смъртта му. Свети Антоний умира на 13 юни 1231 г., едва 35 годишен, затова и се изобразява като млад мъж. Той е погребан в малка църква, но по-късно, след като е провъзгласен за светец, францисканските монаси решават да построят по-голям храм. Така започва строежът на една от най-посещаваните базилики в Италия. Днес църквата „Св. Антонио” в Падуа е най-важният религиозен и художествен център в града.

Базиликата "San Antonio"
Базиликата “San Antonio”

Сред най-ценните реликви са гласните струни и езика на светеца, запазени през вековете непокътнати. Съхраняването на тези по принцип тленни останки от гласовия апарат на човек също се нарежда сред множеството чудеса, свързани с ифмето на светеца. Нетленните остават именно те, защото чрез тях той е проповядвал и разказвал Библейската история. Легендата за Светеца разказва, че дори и безсловесните риби се събирали да слушат проповедине и разказите на Свети Антоний.

Сaркофагът с мощите на светеца в базиликата "San Antonio"
Сaркофагът с мощите на светеца в базиликата “San Antonio”

На 13 юни християнската църква почита паметта на Свети Антоний. На тази дата множество поклонници от всички краища на света се стичат в Падуа, за да се помолят пред мощите на светеца. А в базиликата, посветена на него, има специална кутия, в която всеки би могъл да отправи своята молба и молитва към милосърдия светец. Така, повече от 780 години след смъртта си, Свети Антоний още раздава вяра в доброто и надежда на вярващите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons