Skip to main content
cafe-weimar-31992-19to1

Кафе и комфорт за туристите във Виена

От 2011 г. световноизвестната виенска кафе култура е официално призната и включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Така виенската кафе култура е поставена наравно с аржентинското танго, средиземноморската кухня, френската кухня, панамената шапка или българските нестинарски танци.

По всеобщо мнение, виенските кафенета са „място където се консумират времето, пространството и кафето, но се плаща само кафето”.

Hotel-ARCOTEL-Onyx-Hamburg_BAR-WIENER-CAFE_Tassen-1500x990
Виенско кафе или кафе меланж, както всъщност го наричат виенчани

Историята на виенската кафе култура датира от XVII век, когато с кралски декрет се разрешава на арменските търговци да пекат и продават кафе на зърна. Новата напитка се приема много добре и кафенетата никнат като гъби из целия град. Първоначално обаче различните видове кафе нямали официални имена и клиентите ги избирали по цвят. Днес по-известни видове са: шварцер браунер (еспресо), меланж (еспресо с мляко и пяна), ферленгертер (еспресо, долято с вода), айншпенер (черно кафе с разбита сметана). Последното е особено популярно сред кочиашите на фиакри (файтони с един кон), които чакали клиентите пред кафенето.

Традиционното виенско кафене има отличителна атмосфера и специфичен протокол, който се свързва с разцвета в края на века. Тъмно дърво, бели стени и златисто кафе, поднесено задължително на сребърен поднос, с чаша вода, от облечени в черни костюми и папионки сервитьори. Клиентите сядат на мраморни маси и виенски столове тип Тонет или тапицирани пейки. Предлага се богат избор от вестници и посетителите могат да седят неограничено дълго време. Колкото по-дълго остават, шансът да хапнат от различните видове щрудели се увеличава. Казват, че благодарение на дискретното внимание от страна на сервитьора, кафенето е място, където човек може да бъде сам в компания.

Wien, Cafe Central
Кафене “Централ”

Докато всички традиционни кафенета имат доста идентична атмосфера, всяко от тях се отличава все пак със собствен чар. Най-голямото кафене на Стария град е Кафе Централ, на площад „Ферстел“, на „Херенгасе“  № 14.

feel image - Fotografie e.U. Stoß im Himmel 1 1010 Wien
Кафене “Ландман”

Кафене „Ландман“ на „Университетстринг“ № 4, до Бургтеатъра било любимо на Зигмунд Фройд, но е свързано и с българската история (тук пратеници на Стамболов предлагат на Фердинанд да стане княз на България).

Griensteidl
Кафене “Гринщаидъл”

Кафене “Гринщайдъл” на „Михаелер“ № 2, някога било посещавано от Троцки, но и от много други известни писатели и художници по онова време в т.ч. и Стефан Цвайг.

Hawelka
Кафене “Хавелка”

Закътано в сърцето на Стария град, се намира кафене „Хавелка“ – на „Доротеергасе“ № 6, където специалитет е бухтелн, който се сервира ежедневно в 9 часа. Собственикът на кафенето, господин Хавелка, доскоро редовно излизаше да си поприказва с клиентите (за жалост той почина на достопочтена възраст).

Sperl
Кафене “Шперл”

Извън стария град – кафенето „Шперл“ на „Гумпендорферщрасе“ № 11, някога любимо на Адолф Хитлер, а казват – и на Георги Димитров; кафенето „Голдег“ на „Арджентиниерщрасе“ № 49, с билярдните си маси и кафето „Ваймар“ на „Верингер щрасе“ № 68.

Braunerhof
Кафене “Броинерхоф”

Друго историческо кафене – „Броинерхоф“, на ул. „Щалбургасе“ № 2, също не се е променило много. Ако дойдете сутрин през седмицата, ще заварите неколцина клиенти да прелистват сутрешните вестици. В събота вечер обаче атмосферата е коренно различна с квартета, който свири виенски валсове и класическа музика. За да се съхрани традиционното усещане, ползването на мобилни телефони е разрешено само в специална будка и в тоалетните, които не са обновявани с години.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons