Skip to main content
351599-svetik

Равело – между небето и земята

Равело сякаш виси между небето и морето, а уличките, улиците-стълби и сводестите пасажи са вкопчени в хълма, като изграждат един незабравим град. През вековете аристократичната сдържаност на Равело привлича художници, музиканти, писатели; сред тях да споменем британската интелектуална група Блумсбъри Груп на Виржиния и Лео Уулф, английските писатели Дейвид Хърбърт Лоурънс и Хенри Греъм Грийн, американския писател Гор Видал, датския график Мориц Корнелис Ешер, испанския художник Хуан Миро, руския балет майстор Рудолф Нуреев, холивудската звезда Пол Нюман.

10538200614_fc4d4513a4_k
Равело от високо

Градът е основан от римляните през VI век. През IX век е бил част от републиката Амалфи. През XIII век населението на Равело е било около 35 000 жители (за сравнение – днес е 5000). Градът наброява много аристократични фамилии, които образували „патриархатът” и се кичели с титлата „патрицио на Равело”. Тези фамилии са: Acconciajoco, Alfano, Appencicario, Aufiero, Bove , Campanile, Cassitto, Castaldo, Citarella, Confalone, Coppola, Cortese, D’Afflitto, De Curtis, Dell’Isola, Della Marra, De Piccolellis , De Vito, Fenice, Foggia, Frezza , Fusco, Giusto, Grisone, Guerritore, Longo, Marinelli, Muscettola, Panicola, Papice, Pironti, Rago , Rogadeo, Rovito, Rufolo , Russo , Rustici, Sasso, Arcucci. Те биват признати от Кралство Италия през 1906 г., а преди това, през 1800 г., били записани в златната книга на благородниците в Равело, където и днес могат да се видят техните гербове.

_MG_8649

Стратегическата позиция на Равело, като орлово гнездо, привлича през вековете всички богати семейства, които били обречени на изгнание по някаква причина (обикновено политическа). Историята на града започва през IV век с някой си Руфоло, римски консул, който се заселил тук, бягайки от Вечния град, заплашен от варварите. И действително, няма нищо по-невъзможно за превземане от амалфитанския бряг, с планинската верига Латари, която предпазва местността откъм сушата, образувайки една непристъпна стена. По-късно семейства от амалфитанската аристокрация също идват тук, гонени от гражданската война. Градът бил независим и се сдобил с множество дворци и градини, но също така и с крепостни стени и с наблюдателни кули. Така че в Равело, както пише френският писател Андре Жид, „на човек му се струва, че виси между небето и земята, но се чувства по-близо до небето.”

10538372784_507b8e0ae6_k10538558923_2b63eb2b03_k

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Show Buttons
Hide Buttons