Skip to main content

Барон Осман – градоустроителят на съвременен Париж

Жорж Южен Осман
Жорж Южен Осман

Днешният Париж дължи облика си на една личност, чието име се чува десетки пъти в екскурзоводските беседи, учи се по цели семестри от студентите по архитектура, свързва се с най-характерния за днешния град стил – от втората половина на XIX век – това е митичният барон Осман (Haussmann) – управител на Париж по времето на Втората Империя. Днес за една сграда е голям комплимент, когато се каже, че е „османова“ или, че има „османова фасада“ – обикновено това сериозно качва цената на жилищата в нея.

 Повече от 200-години след рождението му, Париж остава завинаги белязан от следите, оставени от този велик човек, надарен с необикновен усет към урбанизацията – Жорж Южен Осман.

Името на този префект на Париж е известно и от едноименния централен булевард (Haussmann), на който са разположени големите магазини –  Лафайет, Прентан и пр. Отношението на поколенията – парижани и туристи, към човека, оставил незаличимия си печат върху лицето на най-хармоничния град на света, може да бъде обрисувано с една дума и тази дума е почит.  Напълно заслужена, бихме прибавили ние.

Булевард Осман с галериите Лафайет
Булевард Осман с галериите Лафайет

Като префект на Париж, в продължение на почти двадесет години (1853-1870), барон Осман разработва, с одобрението на императора Наполеон III, план за обновлението на града. Осман мечтае да замени тесните и криви улици, наследени от Средновековието с широки, ясно очертани, прави и привлекателни булеварди и да изгради навсякъде в Париж сгради с фасади на дворци. Двугодишният му престой в Лондон, преди назначението му, силно го е белязъл. Той желае да придаде на Париж, по подобие на столицата на британската империя, блясъка и престижа на един модерен град.

Водещата идея в проекта на Осман е перспективата –  той връща „култа към правата линия”, толкова скъп на архитектурата на класицизма от XVII век. И не се поколебава да разруши обществени сгради като Пазара на Невинните или пък църквата „Св. Бенедикт”. По оста север – юг – от Гар дьо л`Ест (Източната гара) до Обсерваторията, са прорязани големи булеварди, както и по оста изток – запад – от Тронния площад (днес „Насион“) до „Етоал” (днес пл. „Шарл де Гол“ с Труимфалната арка). Именно седемте широки лъча (по-късно те стават дванадесет), които тръгват от „Плас дьо л`Етоал” (в превод „Площад на звездата“), ще подчертаят бляскавото величие на „Шан-з-Елизе”, такъв какъвто го познаваме днес.

площад Етоал
Булевардите, тръгващи от площад “Етоал”, днес “Шарл де Гол”

Осман „преработва” тотално острова Сите, който до неговото време е имал средновековен изглед – с тесни улички, къщи с дървени греди. Той „отчуждава“ малките къщички, заплащайки на собствениците им – в повечето случаи бедни парижани, смехотворни суми, и на мястото на тези скупчени и строени на две на три кварталчета, прокарва широки билеварди и строи сгради с вид на палати. Например улицата, която е минавала на мястото на днешния Boulevard du Palais, който води от площад „Сен Мишел” на Левия бряг към площад „Шатле” на Десния бряг (минава пред Съдебната палата и Консиержери) е била десет пъти по-тясна от днешния булевард.

Макар и да има греха, че отрязва част от Люксембургската градина, грижата на Осман да осигури на парижани един по-здравословен град, го кара да изгради многобройни озеленени пространства и площади като парка Монсо – най-големият парк в Париж интра мурос или парка Бют-Шомон. Двете обширни зелени пространства, разположени съответно в западната и в източната част на града – Булонския лес и гората Венсен, са променени, в тях са изградени пространства за разходки, езерца и приятни ресторанти, така че те се превръщат в любими и модни места за разходка и отдих.

Паркът Монсо в Париж
Паркът Монсо в Париж

В архитектурно отношение, много строги правила регулират височината и стила на сградите. До ден днешен Париж спазва османовия закон, че сградите на една улица трябва да са еднакво високи. Това от само себе си регулира височината на сградите в целия град, на което се дължи легендарната красота на парижките покриви, гледани от птичи поглед.

Освен това Осман нагала всички сгради да имат класически фасади. Подобните една на друга фасади на сградите са наредени в редица и излъчват аристократична импозантност. Говори се за „естетически рационализъм”. И тъй като по това време Париж се разраства – много забогатели индустриалци от провинцията и много чужденци се стремят да се заселят в града, всъщност всички свободни за строителство места в центъра на града, биват оползотворени. Трябва да признаем, че много малко е строено в централната част на Париж след Осман. Затова целият град е с каменни фасади в класически стил или в стил Ар Нуво (като парижкият Ар Нуво е много „внимателен“, той винаги се подчинява на законите на класицизма, за да не влиза в дисхармония с околните фасади и обикновено се развихря в интериорите на сградите – например сградата на днешния музей Орсе (бившата гара Орсе) или на първия магазин Самаритен. И целият град е унитарен, хармоничен, каменен и бял, с характерните „френски“ прозорци, с парапетите от ковано желязо по тях и митичните мансарди на таванските етажи.

Сграда в типичен "османов" стил на авеню Опера
Сграда в типичен “османов” стил на авеню Опера

Префект Осман изгражда също модерна система за оттичане на дъждовната вода и водопроводна мрежа. Строи църкви (в кварталите Монмартр, Паси и Отьой), театри (Шатле и Театр дьо ла Вил) и гари (Лионската гара и Гар дьо л`Ест).

Счита се, че барон Осман е преобразил като цяло общо 60% от физиономията на Париж. А това, помислете си, е титаничен труд! Тази страст за преустройство се предава и на други градове като Руан, Авиньон, Тулуза, Лион, Бордо и най-вече Марсилия, а дори и Брюксел.

Дейността му в служба на преобразованието на Париж, позволява на Осман да достигне до поста сенатор през 1857 г, член на Френската Академия на Изобразителните изкуства през 1867 г, става кавалер на ордените на Почетния легион през 1847 г, на Гранд-офисие през 1856 г и накрая – на Големия кръст.

Оспорван от част от населението, като го упрекват, че прави жилищата в Париж недостъпни за по-скромните социални слоеве, Осман е освободен от поста си на префект няколко месеца преди падането на Наполеон III.

Осман завършва професионалната и обществената си кариера като депутат, избран между 1871 и 1881 г.

Гар дьо л`Ест
Гар дьо л`Ест

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Show Buttons
Hide Buttons