Честит празник на българската просвета и славянската писменост! Бъдете будни, не спирайте да търсите знанието и да пазите традициите. Където и да ни отведе пътешествието, винаги ще се връщаме, дори и духом, към нашата родина и традиции. Вярваме, че за да оживее един празник, то той трябва да бъде споменат и чрез неговата история.
А 24 май има богата история..
Първото честване на празника датира от 11-ти май (общият църковен празник на двамата светии) 1851г. с инициатор Найден Геров. Мястото на провеждане е било в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“, Пловдив. През следващата година Неофит Бозвели описва за първи път във възрожденска литература известие за празнуването на Кирил и Методий на 11 май.
Пет години по-късно празникът на „светите братя“ е почетен в Цариград в българската църква „Св. Стефан“, а през следващата година в Пловдив учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий, а празникът се отбелязва с тържествена служба в църквата „Света Богородица“. След това честванията започват постепенно и в Шумен, Лом и Скопие (от 1860 г.).
От 1863 г. се установява църковният празник на светите братя Кирил и Методий, като датата отново е 11 май. Организатор на празника бил Сава Филаретов.
След Освобождението
В Княжество България празникът на Кирил и Методий се обявява за училищен празник и се провежда отново на 11 май. В ранното утро всички ученици красят портретите на солунските братя с цветя, директорите ги възхваляват в словата си, а школниците рецитират стихове и пеят песни. По същия начин се чества и празникът в Източна Румелия преди Съединението.
В Македония и Одринска Тракия се произнасят слова в защита на правата на все още поробеното българско население. Официално празникът започва да се чества на 24 май след обявяването на Грегорианския календар през 1916г.
Защо този празник е така важен?
В следствие на решенията на Ньойския договор се появява нуждата да се поддържа българският дух на народа. Ето защо празникът на светите братя се превръща в източник на енергия за българския народ, от който той черпи вдъхновение и гордост, така необходими за запазване на самосъзнанието.
Заслуга за това имат Стоян Михайловски и Панайот Пипков, които съставят химна „Върви народе възродени, към светли бъднини върви“. Той се превръща в стремеж към образование и наука, но същевременно напомня за националния идеал и традиции, които устояват във времена на несигурност.
От църковен и училищен, празникът се превръща във всенароден. А днес си спомняме и милеем за делото на двамата братя Кирил и Методий, на които дължим своя език и култура.
