Рим е удивителен град, един от най-посещаваните, наред с Париж и Лондон. Тази година италианската столица очаква до 32 милиона поклонници и обикновени туристи, заради Юбилея на надеждата, обявен от Ватикана. Празникът ще се помни – той бе открит на Бъдни вечер 2024 г. от покойния папа Франциск с отварянето на Светите врати в базиликата „Свети Петър” и ще бъде закрит от неговия наследник папа Лъв XIV на 6 януари 2026 г. (Богоявление). Юбилейната година е празник за милиони католици по света, които се стичат към Вечния град, за да установят връзка с вярата, да изпитат духовно пречистване и да се покаят.
Католическата традиция е с юдейски корени
В древността евреите са я наричали „йобел“; празникът се е обявявал със звука на рог. През този период Мойсеевият закон е постановявал робите да си върнат свободата и земята, на която Бог е единственият господар. Така юдеите искали да насърчат равенството и да балансират разликата в богатството.
Юбилеят е специална година на благодат
Наричан още Света година, това е едно от най-важните световни събития на Католическата църква, което се провежда на всеки 25 години. Вярващите от цял свят пътуват до Вечния град, за да посетят определени църкви и да получат пълно опрощение на греховете си (индулгенция).
Началото на тази традиция поставя папа Бонифаций VIII през 1300 г., който планира юбилеите да се провеждат през век. През 1342 г. папа Климент VI намалява интервала наполовина по молба на римския народ. Папа Урбан VI определя през 1389 г. юбилейния цикъл на 33 години, в памет на броя години от живота на Христос, и обявява юбилей през 1390 г., въпреки че той е честван едва след смъртта му от папа Бонифаций IX.
Правилото има изключение
С булата Misericordiae Vultus от 11 април 2015 г. папа Франциск свика извънреден юбилей през 2015 г. Това е възможно по специални причини. В случая това е 50-годишнината от края на Втория ватикански събор и затова фокусът бе върху милосърдието. Преди началото на този юбилей, като знак за подкрепата на Ватикана за разкъсваната от гражданска война Централноафриканска република, папа Франциск отвори Светата врата в катедралата „Нотр Дам“ в Банги на 29 ноември по време на визитата си в Африка. Този ритуал бе повторен и в базиликата „Свети Петър“ на 8 декември 2015 г. (празника на Непорочното зачатие).
Преди десет години „Врата на милостта“ за първи път бе отворена в катедралите, светилищата, болниците и затворите по света. За този случай понтификът създаде група свещеници, известни като Мисионери на милосърдието, на които повери властта да прощават грехове, обикновено запазени за Светия отец.
Отварянето на Светата врата
е едно от най-вълнуващите елементи на Юбилея – когато те се отворят, е знак за Божията милост, за това, че Бог призовава всички хора към покаяние и към нов благодатен живот. За първи ритуалът извършва папа Александър VI в базиликата „Свети Петър“ през 1500 г. Той символизира предлагането на „необикновен път“ към спасение за католиците, като им открива Светия престол на Царя на царете. Поклонниците, които преминават през тях, получават пълна индулгенция.
Четирите главни Свети врати се намират в големите папски базилики „Свети Петър”, архбазиликата „Свети Йоан Латеран” (San Giovanni in Laterano), „Свети Павел извън стените” (San Paolo Fuori le Mura) и „Света Мария Маджоре” (Santa Maria Maggiore). Този ритуал се извършва първо във Ватиканската базилика, а в останалите три – през следващите дни.
Светата врата е отворена само през юбилейната година. Тя остава отворена до края на юбилея, след което се запечатва отново. В миналото папата удрял частично счупена врата с чукче, а работниците довършвали отварянето. От съображения за безопасност папа Йоан Павел II променил този процес, така че вратата вече да е подготвена да бъде отворена от папата.
Папата е благословил и други врати по света
където хората могат да получат пълно индулгенция. Някои от тях са катедралата Сантяго де Компостела, базиликата Санта Мария ди Колемаджо в Л’Акуила, катедралата Нотр Дам де Квебек, катедралата Атри и светата врата в Ню Делхи
Празненствата по случай Католическия юбилей се усещат в целия Рим, но туптящото им сърце е Ватикана. Поклонението на седемте църкви – една от най-старите римски традиции, е задължителна за всеки вярващ. Първоначално то е замислено от Свети Филип Нери през XVI век и освен великолепните базилики е включвало катакомбите и обекти в провинцията.
Базиликата Свети Петър е задължителна, тъй като тук на най-високата точка на Ватиканския хълм е погребан апостол Петър след разпятието му. Затова император Константин разрешава на това място да бъде построена първата базилика в негова чест през IV век, която през следващите векове се превръща в основна поклонническа дестинация на западния свят. През 1506 г. папа Юлий II заменя оригиналния храм с по-голямо и по-грандиозно място за поклонение, където отпечатък оставят майстори като Браманте, Рафаело, Микеланджело и Бернини.
Архибазиликата „Пресвети Спасител и на светиите Йоан Кръстител и Евангелист“, известна още като „Свети Йоан Латерански“, се намира на хълма Целий върху терен, собственост на семейство Латерани, конфискуван от Нерон през 65 г. сл. Хр. Впоследствие земята преминава във владение на Фауста, съпругата на Флавий Валерий Константин, който след смъртта на баща си през 306 г. е провъзгласен за император. Той дава земите на Латеранското имение, част от зестрата на съпругата му, на папа Мелхиад. Базиликата, осветена през 324 г. от папа Силвестър I, е посветена на Пресветия Спасител. През IX век папа Сергий III я посвещава на Свети Йоан Кръстител, а през XII век папа Луций II добавя към името ѝ Свети Йоан Богослов. Латеранският дворец е резиденция на папството и символ на Църквата от IV до XIV век, когато папският престол е преместен в Авиньон. През 1378 г., когато Григорий XI се завръща в Рим, той мести католическата власт във Ватикана. Базиликата е изцяло реконструирана от Франческо Боромини по поръчка Инокентий X през 1650 г.
Базиликата „Свети Павел извън стените“ също е издигната първоначално от император Константин, който след Миланския едикт от 313 г. предоставя на християните свобода на вероизповедание и решава да дари две базилики на новозараждащата се църква, издигнати върху гробовете на светите Петър и Павел. През V век храмът е разширена от тримата управляващи императори – Теодосий, Валентиниан II и Аркадий. Едва през 1854 г. папа Пий IX открива сегашната монументална базилика, която пази веригата, с която е окован апостол Павел в очакване на съдебния процес.
Папската базилика „Санта Мария Маджоре“ е най-старото и най-важно светилище на Дева Мария в западния християнски свят и е единствената, запазила раннохристиянския си облик, който според преданието и божествено вдъхновение.
Легендата разказва, че Божията майка се явила насън на патриций Йоан и папа Либерий, увещавайки ги да построят църква на място, където ще завали сняг. На 5 август 358 г. сутринта най-високият римски хълм Есквилин действително побелял от сняг, очертавайки периметъра на бъдещия храм. И днес по време на празнична литургия се сипят бели розови листенца в чест на този чудотворен валеж. Тук се пази чудодейна реликва – икона на Дева Мария (Salus Populi Romani – Спасителката на римския народ), създадена от Свети Лука Евангелист. Наричат базиликата „Витлеем на Запада”, заради светите ясли, върху които е положено бебето Исус, където е отслужена първата коледна полунощна литургия. Сред останалите ѝ реликви, са тленните останки на Свети Матей и Свети Йероним. В нея са погребани седем папи. За нас, българите, тя е особено важна – именно тук папа Адриан II приветства светците Кирил и Методий и одобри използването на славянските текстове в литургията през 867 г.
Светите папски църкви в Рим може да посетите с програмите на Руал травел.
Снимки: Официалната страница на Юбилейната 2025 г. и PIXABAY
