Айфеловата кула преживя най-мащабния ремонт в своята 130-годишна история и заблестя в злато в чест на Летните олимпийски игри в Париж, които ще се състоят през 2024 г. Емблемата на парижката столица е боядисана за първи път от 53 години в цвета, избран от човека, който я е сътворил – Гюстав Айфел. Смята се, че той се спира на златния оттенък, защото е искал кулата да отразява оцветената в охра архитектура на околните парижки сгради.
Неговата забележителна кариера като конструктор оставя и други знакови обекти – виадукта Порто над река Дуро (1876 г.) и виадукта Гарабит (1884 г.), железопътната гара Пеща в Унгария, купола на обсерваторията в Ница и гениалната структура на Статуята на свободата. Безспорната кулминация и визитна картичка обаче е Айфеловата кула от 1889 г., която слага край на кариерата му на предприемач. През 1887 г. Густав Айфел приема да построи шлюзовете на Панамския канал – огромен проект, зле управляван от Фердинанд Де Лесепс. Бизнес начинанието приключва с най-големия финансов скандал на века, 2 години затвор и глоба от 2000 франка за френския конструктор и предприемач. Въпреки че присъдата е отменена, Айфел се оттегля от бизнеса с уронена професионална репутация и накърнено достойнство.
Инженерното чудо на XIX в.
Триста метровият и тежащ 10 100 тона символ на Париж е замислен като част от подготовката за Световното изложение (Exposition Universelle) през 1889 г. и като начин да бъде отбелязана 100-годишнината от Френската революция. Конкуренцията е безпощадна – 107 са представените проекта, но журито отсъжда в полза на френския конструктор и предприемач Гюстав Айфел, неговите колеги инженерите Морис Кьохлин и Емил Нугие и архитектът Стивън Совестр, който работи по външния вид на металния гигант, за да стане по-приемлив за общественото мнение. Той има задачата да проектира и четири величествени дървени павилиона, които да красят платформата на първия етаж и да служат за ресторанти с по 500 места до 1937 г., когато два от тях са премахнати от архитект Огюст Гране, женен за внучката на Айфел.
Строителните работи започват през януари 1887 г. и завършват на 31 март 1889 г. Реализирането на мащабния проект за 2 години, 2 месеца и 5 дни е истинско техническо и архитектурно постижение.
Сглобяването на самата кула стартира на 1 юли 1887 г. и приключва след двадесет и два месеца. Всички 18 000 елементи са отляти във фабриката на Айфел в Levallois-Perret в покрайнините на Париж. Всеки един от тях е прецизно проектиран, изчислен и изработен с точност до една десета от милиметъра. След това те са събрани с нитове в по-големи части , около 5 метра всяка. Само една трета от 2 500 000 нита, използвани в конструкцията, са поставени директно на място, а останалите – във фабриката. За монтажа на големите метални виадукти отговаря екип от конструктори, който следи работата на 150 до 300 работници.
Въпреки жестоките критики, протести и гнева на парижани, кулата е посетена от 2 милиона посетители по време на Световното изложение през 1889 г. в Париж, което е небивал успех. Все пак това е най-високата сграда и най-забележителното инженерно съоръжение в света. Със своите 300 метра, тя е два пъти по-висока от сградите, които човечеството познава – Хеопсова пирамида (137 м), Кьолнска (156 м) и Улмска катедрала (161 м).
Айфеловата кула не за пръв път е оцветена
в жълтокафяво – така, както е изглеждала в периода между 1907 и 1947 г. „Това ще придаде малко повече „златен“ оттенък в чест на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. в сравнение с цвета, с който бяхме сме свикнали“, отбелязва пред пресата Патрик Бранко Руиво, директор на компанията за управление на Айфеловата кула (SETE).
Най-важната реставрация в историята на емблематичната кула и смяната на цвета започна в началото на 2019 г. Хилядите посетители на Париж трябваше да се примирят със скелетата, мрежите и затворените части на градината около нея. Но по правило парижката икона трябва да се пребоядисва напълно на всеки седем години, по препоръка на самия Гюстав Айфел. Това е 20-ият път, когато тя сменя цвета си. Затова преди да започне работи 50-членният екип от бояджии е трябвало да премахне старата боя върху около 2% от кулата, особено върху арката с югоизточно изложение (тази, която гледа към Champ de Mars и École Militaire).
Кампанията в числа
Инвестирани са 50 млн. евро
Свалени са 33 тона
Използвани
са 66 тона нова боя
Боядисани са 2 690 978 квадратни фута (35 футболни игрища)
Работата е поверена на екип от 50 професионални бояджии.
Цветовете на Айфеловата кула
„Венецианско червено“ във фабриката на Айфел преди сглобяването на частите
„Кафяво-червено“ за Световното изложение през 1889 г.
„Кафява охра“ през 1892 г.
Пет различни нюанса на жълтото (от жълто-оранжево в основата до светло жълто в горната част) през 1899 г.
„Жълто-кафяво“ през 1907 г., по искане на самия Гюстав Айфел.
„Кафяво-червено“ през 1954 г.
„Айфеловата кула кафяво“ през 1968 г. Този цвят е избран, защото хармонизира с градския пейзаж на Париж и става запазена марка.
„Жълто-кафяво“ от 2019 г. Новият цвят е приложен в три нюанса, като в долната част е най-тъмен и най-светъл – в горната част, за да създаде визуално впечатление за еднородност.
Особено атрактивна е Желязната дама през нощта, когато 20 000 електрически крушки подчертават златистия ѝ оттенък. Най-добрата гледка към нощните представления са Jardins de Trocadero, кулата Montparnasse и Шанз-Елизе. Споменавайки прочутия булевард между Place de la Concorde и Триумфалната арка, тук е мястото да отбележим, че той също преживя огромна трансформация и се превърна в „изключителна градина“, която струва 250 млн. евро на властите.