Кой да предположи, че Акрополът на Атина – един от най-известните и посещавани туристически обекти в света, все още крие тайни?! Графит, направен от овчар в древна Гърция, помогна на археолозите да разбулят мистерия, свързана с емблематичния Храм на Атина Партенос.
Акрополът на Атина е
най-големият архитектурен и художествен комплекс
завещан от гръцката античност на света. След победата над персите и установяването на демокрацията градът си извоюва лидерска позиция сред останалите полиси. Последвалият разцвет привлича видни философи, учени и творци, които реализират амбициозната визия на атинския държавник Перикъл. Така се раждат уникални паметници – Партенонът, построен от Иктин, Ерехтеонът – от Каликрат, Пропилеите – монументалният вход на Акропола, проектиран от Мнесикъл, и малкият храм на Атина Нике, декорирани от скулпторите Фидий, Алкамен и Агоракритос.
Само преди дни една статия, публикувана в American Journal of Archaeology, разбули дългогодишна мистерия около отдавна изгубена структура на хълма на Акропола.
Историята, достойна за детективски роман
започва преди няколко години с откриването на над 2000 древни графити. Те са издълбани в мрамора по южните склонове на планината Химет в Атика, близо до бреговете на Сароническия залив в покрайнините на атинското предградие Вари на около 25 км от центъра на гръцката столица.
Проучвайки скалните рисунки – на кораби, коне, воини, сгради и еротични сцени, на пастирите от древния атински дем Анагирус, Мерл Лангдън от Университета на Тенеси се натъква на груба скица, изобразяваща храм с пет колони и стъпала, които отвеждат до него. С няколко редки изключения, като храмът на Аполон в Термос, сградите с пет колони са необичайни в гръцката архитектура.
От текста в скалата става ясно, че това е „хекатомпедон”, нарисуван от Микон, докато е пасял стадото си на хълма Барако. Използваната версия на гръцката азбука сочи, че графитът е от 6 век пр.н.е., но Лангдън допуска, че рисунката на сграда от Акропола трябва да е поне 50 години по-стара от Партенона, чието строителство започва около 447 и приключва през 438 г. пр.н.е. За учения от голямо значение е думата Hekatompedon (озн. 100 фута), която древните гърци използват за структури с огромни размери. С този термин е наричан храмът, посветен на богиня Атина, известен като Партенон.
Изгубеният гръцки храм
Безспорно храмът на Атина Партенос, богинята дева, покровителка на града, е много древен, но не е първият на Акропола. Учените отдавна допускат, че той вероятно е заменил по-стар, разрушен по време на персийското нашествие през 480 г. пр.н.е. Вероятно той е построен от атинският тиран Пизистрат.
Първият Хекатомпедон е представлявал сграда от порест варовик, покрит с мрамор, с дорийски колони на всяка фасада с дължина 32.80 метра. На метопите имало сцени от живота на Херакъл, а във вътрешността ѝ е поставена статуя на Атина Полиас, изваяна от маслиново дърво.
Историческият пъзел се подрежда
благодарение на един указ от 485-484 г. пр. н. е. преди нашествието на персийския цар Ксеркс I. От него става ясно, че предпартенонът служил за градска съкровищница, в т.ч. и на Делийската лига – политическото обединение на гръцките полиси срещу персите.
Документът е известен на учените отдавна, но от него не става ясно за коя точно сграда на Акропола се отнася. Някои смятат, че става въпрос за храм, в който се пазят даренията за боговете, а други твърдят, че се отнася за открит двор на Акропола.
Грубата скица с надписа от покрайнините на Вари недвусмислено потвърждава, че именно този храм е нарисувал Микон преди близо 3000 години. Силно повредени негови фрагменти могат да се видят днес в Музея на Акропола в Атина.
Графитът на Микон е най-старото известно свидетелство за архитектурата на Акропола и може да бъде ключ към разкриването на историческите загадки зад един от най-емблематичните археологически обекти в света. Той е най-ранното епиграфско свидетелство за термина „хекатомпедон”. Освен това надписът е свидетелство, че противно на очакванията пастирите в архаичния гръцки свят са били грамотни.
Вижте предложенията ни за екскурзии до Гърция ТУК.
Снимки: личен архив и American Journal of Archaeology
