Духовният живот на виетнамците е подвластен на влиянието на много различни вярвания и религии – култ към прадедите, будизъм, конфуцианство, даоизъм, християнство, ислям.
След хилядолетното китайско владичество (179 г. пр. Хр. – 938 г), първите виетнамски династии (Х –XIV век) толерират разпространението на будизма, като в същото време съграждат основите на едно национално образование, базиращо се на конфуцианството. След XV век конфуцианството става по-разпространено от будизма. Общо взето обаче, във Виетнам религиите винаги са съществували паралелно и в мир. Интелектуалецът конфуцианец, който разбира се практикувал култа към прадедите, споделя много възгледи и практики на даоизма и на будизма, а народът просто смесвал различните култове.
Официално Социалистическата република Виетнам гарантира свобода на вероизповеданията. Статистически данни сочат, че понастоящем 45,3 % от виетнамците изповядват традиционния виетнамски култ към прадедите, 16,4 % са будисти, 8,7 % са християни (основно католици, но и малък процент протестанти) и 29,6 % от населението се определят като атеисти.
Култът към прадедите се практикува в цялата страна от всички виетнамци, без значение какъв е техният социален статус или каква политическа идеология споделят.
Каква е философията на култа към прадедите?
Целта на култа към прадедите е да поддържа възможно най-интензивно цял един емоционален комплекс, който свързва живите и мъртвите от едно семейство. Той се изразява в поддържане на гробовете, но се практикува най-вече във фамилния храм, пред плочите на четирите предишни поколения: пра-пра дядо и пра-пра баба, пра дядо и пра баба; дядо и баба; майка и баща. Плочите на по-предишните поколения биват погребани под храма.
Олтарът на прадедите
Олтарът на прадедите в големите къщи заема цяла стая, а в селските къщи е разположен в най-представителната стая, на най-почетно място – при всички обстоятелства заема централно място във всеки дом. Обикновено представлява дъска, закована на стената или висока масичка, където са изложени снимки на прадедите и пред тях – бурканче или бурканчета с ароматни пръчици, два свещника, понякога съд с благовонни масла, свежи плодове и цветя. Според вярванията на виетнамците, няма ясна преграда между света на живите и този на мъртвите. Затова предците, дори тези, които са починали преди векове, посещават олтара на прадедите, идват на празници и когато се честват годишнини от смъртта им. Те следят действията на своите потомци и са в течение на всичко, което им се случва, споделят радостите и мъките им, сърдят се когато потомците правят злини, гордеят се с тях, когато те вършат добри дела. Виетнамците държат в течение починалите си роднини за всичко, което им се случва: раждане на дете, първи учебен ден при момчетата, успех на изпити, годежи, сватби, смърт, големи пътувания и т.н. За да им осигурят комфорт в техния свят, има обичай да се горят разни неща от хартия в памет на мъртвите – например хартиени модели на дрехи, шапки, мебели и дори банкноти.
В семейството култът към починалите родители обичайно се поддържа от синовете и по-точно това е задължение на най-големия син. Жените се грижат за това, само ако нямат братя. Ако някой умре, без да остави деца, то тогава няма кой да се грижи за олтара му и неговата душа ще бъде обречена на вечно блуждаене. Затова най-голямото проклятие за един виетнамец е да умре, без да е оставил свои деца. Решението в този случай е или да осинови дете, или да остави състоянието си на будистки храм или на обществен храм, които ще осигурят неговия култ след смъртта му.
Често, пътувайки из страната, можете да видите, сред обработваемите площи, гробове. И днес администрацията не може да се справи с традицията по селата хората да погребват своите мъртви в земята, която обрабоват, за да я пазят те и да благославят труда им.
