Живописният Монмартър
Монмартър е един от най-интересните и живописни парижки квартали, който пази спомена за великото бохемско време на Бел Епок, когато е бил център на артистичния и лек живот на града.
Историята на Монмартър
Историята и името на Монмартър датират още от ІІІ век. По онова време неверниците измъчват епископa на Париж, Сен Дени, след което го отвеждат тук и го обезглавяват през 272 г. Според легендата, тогава Сен Дени взема в ръце окървавената си глава и се отправя към подножието на хълма към мястото, което и до днес носи името Сен Дени.
Виното на Монмартър
През ХVІІІ в. Монмартър е село, наброяващо около 1000 къщи, в които живеят занаятчии, мелничари и лозари. Виното на Монмартър добива популярност и за него има една шега – казват, че „който изпие една кана монмартърско вино, изпикава четири“.
ХІХ век – векът на художниците в Монмартър
През ХІХ век хълмът се превръща в универсална живописна школа, която ражда най-смелите художници на ХІХ век, най-големите новатори, основателите на модерната живопис. Париж става най-модерната европейска столица и сред тази, пулсираща в буен ритъм метрополия, се извисява един хълм, който е запазил провинциалната си романтика. Постепенно той става убежище художници, писатели и музиканти, много от тях бедни и непризнати. Те са героите на знаменитата монмартърска бохема, на която са посветени поеми, романи и опери.
Какво обединява младите почитатели на Монмартър?
Това е преди всичко страстното желание да бъдат свободни, да творят както искат, да търсят нови хоризонти, а не да се вместват в каноните и правилата на Академията на изкуствата и на официалните салони. Журито на ежегодния салон бди в тази авторитетна изложба да не попаднат творби на противници на академичния стил.
Създаването на Салона на отритнатите
През 1863 г. са отхвърлени 4000 картини. Три от тях са на Едуард Мане. Това предизвиква такъв протест между младите художници и студентите на Художествената академия, че императорът решава да успокои духовете. Той нарежда да се създаде втори салон, в който да се изложат отхвърлените творби – т.нар. Салон на отритнатите. Бунтарите от Монмартър се обединяват около когото се обединяват, около личността на Едуард Мане. От трите негови отхвърлени картини, по-късно една е откупена от Лувъра, а другите две – от Метрополитен Мюзиъм в Ню Йорк.
Предизвикателството на художниците от Монмартър
По инициатива на Мане през 1874 г. 30 художници излагат 165 от своите творби в студиото на фотографа Надар. Официалните критици ги посрещат на нож и един от тях пише: „пет или шест лунатици, между тях и една жена, се обединиха”. Лунатици са Мане, Моне, Реноар, Сисле, Дега, Писаро, Сезан и дамата – Берта Морисо. На тази изложба разбунтувалите се художници получават и своето кръщелно име. Една картина на Моне, представляваща пристанището на Хавър на изгрев слънце и наречена „Импресия – Изгряващо слънце”, дава основание на един парижки журналист да нарече цялата група „импресионисти”.
Тулуз Лотрек- художникът, вдъхновен от Монмартър
В тази епоха на натурализъм природата на Монмартър намира своя художник, Тулуз Лотрек. Измежду всички художници, които намират вдъхновение в Монмартър, никой не е изобразил по-вярно и с по-горчива сила карикатурното лице на монмартърската нощ от Тулуз Лотрек, който почти е живеел в „Мулен Реж“, рисувайки френетично балерините на кабарето.
Монмартър едно вълнуващо място, което вече почти два века привлича световната бохема и където всеки може да върви по стъпките на своите герои.
Когато сте в Париж, отделете поне един ден за Монмартър, квартала, на художниците, на артистите, живели тук, на виното и на прославените танцьорки и певици – най-прочутата украса на монмартърския пейзаж. Няма да съжалявате.
