Китайската стена не е единственият обект, създаден от човека, наблюдаван от Космоса. Няма начин онези, които имаха шанс да се издигнат в ниска околоземна орбита, да не са забелязали другите инженерни чудеса на Китай – петте обширни оризови полета, разположени в южната част на Поднебесната империя. Най-величественото от тях носи името на дракона – най-висшето същество
символ на небесната мощ, на царската сила
и на кръговрата на живота. Изсечени между 300 м и 1100 м надморска височина в планините в югоизточен Китай, обширните оризови полета Лонджи („гръбнакът на дракона“), наричани още Лунгшенг („победата на дракона“), заемат 66 кв. км площ, която се простира на около 100 км от Гуилин, създавайки един от най-зрелищните пейзажи на Земята. Погледнати отдалече терасите приличат на люспите на китайски дракон, чийто гръбнак се вие в далечината.
Мащабният инженерен проект е дело на няколко поколения месни жители – Яо и Джуанг, две от 56-те официално признати етнически малцинства в Китай. Изпълнението му започва по време на династията Юан (1271-1368) и приключва в началото на династията Цин (1644-1911).
Преди 650 години хора от двете племена
са прогонени и принудени да се заселят в планината на югоизток. Като земеделски общества, те трябвало да намерят начин да усвоят и обработват стръмните ѝ склонове. Бавно и упорито започнали да изравняват и рекултивират урвите, да копаят на ръка и с примитивни съоръжения канавки и канали и да създадат находчива напоителна система, която отклонява, събира и насочва изворната вода към терасите, които и днес орат с волски впрягове. Този метод все още се прилага от фермерите в Лонгджи, а постиженията им в продължение на векове са вдъхновяващ пример за силата на колективния труди уважението към природата.
Пейзажът е удивителен през всеки сезон
Напролет полетата са потопени във вода и готови за засаждане. Кристалните езера блестят, пръснати из планината и отразяват синьото небе и реещите се над него бели облачета. През лятото, когато оризовите стъбла извисят снага над водата, склоновете се оцветяват в нефритенозелено, а през есента, преди прибирането на реколтата, хълмовете сякаш са обсипани със злато и съперничат на великолепието на Забранения град в Пекин. Тънък снежен слой покрива терасите през зимата – белият дракон спи и се възстановява за следващия земеделски цикъл.
Оризови тераси на Лонгшен условно могат да бъдат разделени на три части: терасовидни полета Джинкенг Червен Яо, терасовидни полета Пинг’ан Джуанг и културни терасовидни полета на старото село Лонгджи. Първите две са основната и най-красивата част от оризовите тераси Лонгшенг. Векове наред те са обработвани от хората, населяващи
сгушените в планината живописни селца
заобиколени от гъста гора – Хуанлуо Яо, Пин’ан, Дажай, Сяожай, Тиентоу, Синжай, Джуанджие и Сябу, и древното село Джуанг Лонгджи – гледка, достойна за картичка. Всяко от тях е населено от десетки домакинства, които живеят в дървени жилища в синхрон със заобикалящата ги среда. Много от тях предлагат места за настаняване, тъй като привличат все повече туристи с пленителните гледки, уникалните си етнически обичаи и традиционни жилища.
Етническото малцинство Яо наброява 2 637 421 души; над 70% от тях живеят в автономния район Гуанси Джуанг, Юнан, Хунан, Гуандун, Гуейджоу и Дзянси. Поради разликата в условията на живот, обичаите и облеклото, народът Яо може да бъде разделен на Байку Яо, Хонг Яо, Чашан Яо, Пан Яо, Шандзъ Яо и др.
Терасовидните полета Джинкенг Червен Яо, или просто терасите Джинкенг, се състоят от пет малки села, населени предимно от хора от племето Яо. Село Даджай е разположено в подножието на планината, докато Джуанджие и Тиентоужай са на върха ѝ. Откъм Джинкенг връх Златен Буда представлява
забележителна гледка, ориентирана към терасите
възвишената панорама към „Музика от рая” и „ Хиляда стъпки към небето“ на половин часов преход от Тиентоужай също будят възхита.
Село Хуанлуо Яо заема голяма територия, върху която тук-там са поставени тотемите на племето и плочи, върху които са изписани правилата на селото. Населено с 82 домакинства, то се намира на главния път към оризовите тераси Лонгджи. Хората живеят в бамбукови наколни жилища и се славят като добри занаятчии и певци. Жените от племето носят ярко розови бродирани дрехи с тежки сребърни обеци, които добавят ярък колорит към оризовите полета. Те са известни с необичайно дългите си коси, които достигат до 1.9 м дължина, заради което са
вписани в Книгата на рекордите на Гинес
Дългата коса за тях е признак на дълголетие и просперитет и затова те я скъсяват само два пъти през целия си живот – когато навършат 100 дни от рождението си и при пълнолетие. След като станат майки жените Яо я увиват на кок около главата си.
Село Пинг’ан Джуанг е населено от 170 домакинства. Хората от племето обитават къщи от дърво и глина на кокили. Домовете им са сгушени около зелените хълмове с изглед към оризовите полета с общо 15 862 тераси. Живописните пейзажи носят поетични имена, като „Седемте звезди, съпътстващи Луната“, заради огромната тераса с формата на небесното тяло по средата, и „Деветте дракона и петте тигъра“ – деветте хребета се простират покрай върха на планината и приличат на дракони, пиещи вода от река Джинша, а скалите покрай тях са с формата на тигри.
Етническото малцинство Джуанг е
най-голямата малцинствена група в Китай
Над 90% от нея живеят в автономния район Гуанси Джуанг. Хората от племето се обличат в синьо, черно и кафяво. Жените се славят с фината си бродерия и тъкачество – коприненият брокат Джуан е един от четирите, които носят славата на Китай по света, заедно с този на Нанкин Юнджин, Шу и броката Сонг. Те се обличат с бродирани бели ризи без яка, закопчани отляво, и широки панталони или плисирани поли с бродирани колани. В югоизточната част на Гуанси носят жилетки без яка, закопчани отляво, заедно с черни квадратни ленти за глава и широки панталони.
Племето Джуанг не само усърдно работи, но и умее да се весели – освен традиционните празници, като Китайския пролетен фестивал, Празника на драконовите лодки, на средата на есента, на двойната девета година, хората отбелязват и редица други, като най-популярни са Нова година на Джуанг, празниците на пеенето и на душата на вола.
Китай е родното място на оризовата култура и най-големият производител в света.
Най-ранният култивиран ориз е отпреди 10 000 години
и е открит в пещерата Ючанян в окръг Даоксиен, провинция Хунан, разположен на повече от 200 км от Лонгшенг. Оризовата култура от Южен Китай е един от основните елементи на китайската цивилизация, която подкрепя не само икономическото и социалното развитие, но и философията и изкуството. Оризовите тераси Лонгджи (оризовите тераси „Драконов гръбнак“) са невероятен феномен в селскостопанското инженерство в този отдалечен планински район на префектура Гуйлин. Зрелищните пейзажи привличат туристи от цял свят. Ще бъдете впечатлени от пътешествието по “гръбнака на дракона” с програмата на Руал Травел.
снимки: PIXABAY
