Олимпийският огън е запален от слънчевите лъчи в храма на Хера в Олимпия (Гърция) и постави началото на щафетата на факела за Олимпийските игри в Париж през 2024 г. – традиция, която напомня на човечеството за корените и смисъла на игрите. Пет хиляди километра го делят от френската столица, част от които вече са преодолени – огънят премина през Атина, където по традиция бе предаден на домакините на новите игри на стадион „Панатинайкос”. През следващите 11 дни
олимпийската щафета ще прекоси цяла Гърция
от Крит до Александруполис, от Корфу до Кастелоризо (Додеканезите), ще премине през най-знаковите исторически обекти в родината на Олимпийските игри – от Елпида в Пелопонес, през Акропола и нос Сунион до Микена, Делфи, Кносос, Вергина и Филипи, и ще покаже емблематичните гръцки пейзажи на Метони, Нафплио, Санторини и Метеора, като отдаде почит на историческото минало, свързващо Гърция и Франция.
На 27 април огънят ще прекоси Средиземно море към Марсилия на борда на тримачтовата платноходка „Белем”, която е пусната на вода седмици след игрите в Атина през 1896 г. Ветроходният кораб, който е извършвал търговски пътувания до Бразилия, Гвиана и Карибите в продължение на почти две десетилетия, ще стигне до френския бряг на 8 май. Изборът на това пристанище също не е случаен –2600-годишният град е най-старият във Франция. Той е основан от гръцки колонисти от Фокея под името Масалия около 600 г. пр.н.е.
През следващите близо два месеца
факелът, понесен от 10 000 спортисти
ще обиколи 64 емблематични и исторически места във Франция и ще бъде пренесен до далечните ѝ отвъдморски територии, като Мартиника и Френска Полинезия, преди да стигне до Париж за церемонията по откриването на игрите на 26 юли.
Обиколката във Франция ще започне от базиликата Нотр Дам дьо ла Гард (известна като „Добрата майка“) в Марсилия, после ще се отправи към очарователните департаменти и гордите Алпи и Пиринеи. Маршрутът на щафетата ще подчертае историческото и културно наследство на Франция, разнообразието от нейните пейзажи, нейното ноу-хау, таланти, иновации и постижения – от Прованс до Окситания и Корсика, от Средиземно море до Аллпите.
Факелът ще бъде пренесен в Кайен и космическия център Куру във Френска Гвиана, след това ще се отправи към остров Реюнион. Ще премине през селището Teahupoʻo в Таити (Френска Полинезия), добре познато на сърфистите, заради огромните си вълни, след това ще се насочи към островите Гваделупа и Мартиника преди да отплава обратно към Кот д’Азур.
Олимпийският огън е
послание за мир на 2800 години
Четири са най-важните религиозни фестивали, които обединяват воюващите помежду си гръцките градове държави в края на 6 в.пр.н.е. – Олимпийските в Олимпия, Питийските в Делфи, Немейските в Немея и Истмийските до Коринт.
Легендата разказва, че основателят на първите е Херакъл, синът на Зевс и смъртната жена Алкмена. Те се провеждат на всеки четири години между 6 август и 19 септември в чест на Гръмовержеца в светилището Олимпия (в Елида, Пелопонес). Първите писмени сведения за тях датират от 776 г. пр. н. е. – първият олимпийски шампион е готвачът Короб, който печели stade (откъдето произлиза думата „стадион”) – 192-метрово бягане, единственото състезание по онова време. През 724 г.пр.н.е. е добавено бягането на 400 метра, а четири години по-късно – бягане на дълги разстояния (dolichos). Борбата и петобоя – дълъг скок, хвърляне на копие и на диск, бягане и борба, са въведени през 708 г.пр.н.е., боксът – през 688 г.пр.н.е., а състезанията с колесници – осем години след това. Олимпийските игри стават толкова важни в живота на гърците, че в късната античност Тимей от Таормина започва да измерва времето чрез тях.
Римляните продължават традицията
Макар подкрепата за Олимпия да намалява, те организират подобни фестивали в 150 градове, в това число Рим, Неапол, Антиохия и Александрия. По заповед на Октавиан Август е издигнат дървен стадион до Circus Maximus в Рим за гръцки атлети и поставя началото на нови фестивали в Италия и Гърция, в които дори Нерон участва в надбягване с колесници през 67 г.сл.н.е.
Край на традицията, след близо 12 века, слага император Теодосий I през 393 г., който ги обявява за „езически”. Ще изминат още 1500 години, преди тя да бъде възобновена, благодарение на усилията на френския барон Пиер дьо Кубертен (1863-1937). Младият барон е вдъхновен от идеята да възроди олимпийското движение и дори посещава Южен Пелопонес. През ноември 1892 г. на среща на Съюза на атлетическите спортове в Париж той предлага Олимпийските игри да бъдат възобновени като международно атлетическо състезание, провеждано на всеки четири години. Две години по-късно е основан Международният олимпийски комитет (МОК).
Снимки: личен архив и PIXABAY
