Есента наближава – времето, когато обичаме да се сгушим с топло одеяло с книга и напитка в ръка и да се насладим на уютните, макар и дъждовни, мрачни дни. Сезонът пробужда и креативността ни в кухнята, особено когато става въпрос за десерти! А какъв по-традиционен десерт от сладкиш с тиква? Тиквата е символ на прераждането и плодородието, а също така символизира реколтата и нейното прибиране – затова и се превръща в символ на есента.

Традиционно сладкишът с тиква произлиза от Америка, където от дълги години насам се сервира като задължителна част от менюто за американския празник Ден на благодарността. Но това не е съвсем вярно. Всъщност първото споменаване на тиквата датира от 1536 г., след като европейските изследователи се завръщат от своите пътешествия по море в Англия. В рамките на няколко десетилетия тиквата се използва в кухнята на англичаните. А в култура, където приготвянето на пайове съществува от векове, то нищо чудно, че и тиквата направила своя дебют на сцената на десертите. Но бързо след това тя бива пренесена и в колониите на Англия, а именно в Америка, откъдето започва и историята на американския пай с тиква.

Превръщайки се в специалитет за Деня на благодарността, то тиквеният сладкиш е най-известен в Америка, но това не означава, че не можете да се насладите на това изкушение и в Европа. Във всяка страна можете да намерите вариация на тиквения пай, която да Ви остави омагьосани от вкуса и наситеността на сладкиша. Интересното е, че най-добре приготвените тиквени сладкиши се намират не в големите и модерни сладкарници, а напротив – в малките, където хората наистина готвят с много любов и внимание към най-малкия детайл. Във Франция сладкишът с тиква се нарича Tarte à la Citrouille – той идва от Централна Франция и традиционно се сервира на Тусан (Toussaint) – Деня на всички светии. Може да бъде сервиран както студен, така и топъл, с или без бита сметана. Ако посещавате Франция, то обезателно трябва да опитате този вкусен десерт. В Италия вариацията на тиквения сладкиш се нарича Torta di Zucca, като специфичното на рецептата е, че са добавени бисквити от амарети и ликьор от амарето към пълнежа за допълнителен вкус. Ние в България също сме преобразили рецептата, като традиционно у дома сервираме тиквеник. Това е една от най-интересните черти на различите култури – вземаме един десерт и го преобразяваме по множество различни начини, като увеличаваме кулинарното богатство на страната ни. Независимо в коя част на Европа сте, то ще намерите друг вариант на традиционния тиквен сладкиш, като непременно трябва да го опитате!

А ако сте настроени на кулинарна вълна, то Ви представяме оригиналната рецепта за тиквен сладкиш. Запретвайте ръкавите и се развихрете в кухнята!
Ще са Ви необходими:
- брашно – 400 г
- масло – 250 г
- яйца – 3 бр
- тиква – 900 г
- захар – 200 г
- сметана – 200 мл
- канела – на вкус
- ванилия – на вкус
- сол
Пресейте брашното и солта в дълбока купа, прибавете маслото и смесете, докато стане на трохи. Прибавете леко разбитото яйце и месете тестото, увийте във фолио и го сложете в хладилника за около 50 минути, за да се охлади.
Почистете тиквата, отстранете семената, нарежете на кубчета. Сложете в тиган, добавете малко вода и оставете да къкри, докато омекне и напълно да се изпари течността. Пасирайте я, докато не стане на пюре.

Разточете тестото върху леко поръсена с брашно ниска кръгла тава. След това отгоре сложете хартия за печене и нещо тежко, което да натиска средата, за да се изпече в правилната форма. Пече се в продължение на 10 минути при загрята до 220 градуса фурна.

Поставете тиквата в купа, прибавете две яйца, захар, сметана, подправки и сол. Сместа се излива във вече готовото изпечено тесто. Пече се в продължение на 50-55 минути на 180 градуса.
За завършек прибавете бита сметана по желание. Бон Апети!
Но както вече споменахме, няма нищо по-хубаво от това да посетите различни страни и да опитате техните вариации на тиквения сладкиш! Отдайте се на изкушението на тези десерти с нашите предложения за пътуване из Европа!