На 4 юли тази година започна дъгоочакваното и обичано от много хора по цял свят 102 издание на Tour de France. Безспорно колоездачната обиколка на Франция е най-престижното състезание с велосипеди на планетата. След него се нареждат обиколките на Италия (Giro di Italia) и на Испания (Vuelta a Espana). И тази година най-добрите колоездачи премериха сили по равнинните и планински пътища на Франция. А хилядите им почитатели се наредиха от рано по шосетата, за да видят, макар и само за миг колоната, създавайки с подкрепата си така приятелската атмосфера на тура.
Маршрутът на „Тур дьо Франс“ 2015 следваше посоката на часовниковата стрелка. За шести път в своята история авторитетната надпревара започна от Холандия, от градчето Утрехт и през първата седмица се движи на запад, до Бискайския залив, а после – през Белгия, влезe от север във Франция. През втората седмица колоната се движи из Пиренеите, а през последната, трета седмица – из Френските Алпи. Грандиозният финал беше на 26 юли на „Шан-з-Елизе“ в Париж. Както всяка година това състезание завърши възможно най-атрактивно с финален спринт по парижкото авеню пред погледите на парижани и гостите на града.
Съвсем закономерно турът започна именно от Холандия, страна с хиляди километри вело алеи, в която редом с прохождането, децата се качват и на колелетата. Всяка година състезанието започва от съседни на Франция страни, стартът е известен като Голямото потегляне или това са първите няколко дни, в които етапите са извън Франция. Ежедневно състезанието можеше да бъде проследено по Евроспорт, където по традиция предлагат студия и мнения преди състезанието, както и реакции след края на всеки от етапите. И може би най-интересното бяха невероятни гледки от природата и забележителностите на Франция и Холандия.
Но как и кога започва за първи път това състезание? През ноември 1902 г. Анри Дегранж, директор на спортния ежедневник „L’auto“, търсел начин да срази конкурентния вестник „Velo“. „Ами, ако организираме колоездачна обиколка на Франция?“ — предложил Жео Льофевр, млад журналист от екипа на „L’auto“. Отначало идеята изглеждала нереалистична, но скоро била осъществена. На 1 юли 1903 г., точно в 15:16 часа, шейсет професионални колоездачи и любители по колоездене се отправили от Париж на триседмична обиколка от 2428 километра в първия Тур дьо Франс. Оттогава всяка година турът печели все повече и повече почитатели, като разбира се правилата многократно се трансформират, а условията за провеждането му – подобряват.
Тази година маршрутът беше дълъг 3360 км, разделен на 21 етапа (всичките на асфалт), от които 9 са равнинни, 3 – хълмисти, 7 планински, 1 индивидуален часовник и 1 отборен часовник. С акцента към катеренето тази година се отбелязва символично 40-ата годишнина от началото на надпреварата за най-добър катерач. В тези планински етапи феновете на тура бяха настанени с каравани по склона около пътя една седмица преди минаването на колоната, а вълнението бе огромно. Участие взеха 198 колоездачи. Всеки колоездач участва в обиколката заедно със своя отбор, което прави състезанието по-скоро отборна надпревара, отколкото чисто индивидуална. Отборите, участващи в обиколката, са от 20 до 22 с по 9 колоездача всеки. В повечето случаи победата се дължи на работа в екип. Членовете на отбора са изцяло на разположение на лидера си и са винаги готови да го подкрепят, ако силите му отслабват, велосипедът му се повреди или падне. Примерът на двайсетгодишния французин Рене Вието през 1934 г. показва ясно духа на сътрудничество. Въпреки че имал големи шансове да спечели етапа, той не се поколебал да изкачи отново прохода, от който току-що се бил спуснал, за да даде велосипеда си на Антонен Ман, лидерът на отбора му, чието колело се счупило.
Състезанието се провежда на етапи, като след всеки етап всеки участник се класира според времето си. Във временното и крайното класиране всичките му времена от етапите се събират и се получава общото време, с което се класира спрямо другите участници. Водачът в общото класиране (състезателят с най-бързо време) носи така наречената жълта фланелка, която показва, че е лидер. Всяко състезание си има свой цветови код за различните победители. Жълтата фланелка е за водача в общото класиране. Тази година тя беше спечелена от британеца Крис Фрум. Жълтият цвят на фланелката на победителя не е случаен – жълт като страниците на френския спортен ежедневник „Equipe” , със старото име „L’auto“ – основателят на тура. Зелената фланелка – за водача в класирането за спринтьори, Фланелката на червени точки се носи от най-добрия катерач, а Бялата фланелка – от най-добре представилия се в генералното класиране колоездач до 23 години.
Още от началото на годината основен въпрос сред феновете от цял свят беше кой ще спечели тура през 2015 година? В букмейкърските пунктове специалистите залагаха на четирима колоездачи – англичанинът Крис Фрум, колумбиецът Найро Кинтана, испанецът Алберто Контадор или италианецът Винченцо Нибали и не се объркаха. А къде в това тази толкова френска надпревара са французите? Надяваме се догодина те да ни изненадат, защото Франция заслужава, след толкова години на затишие, да има победител в това прекрасно и любимо състезание.
