Амфитеатърът в Пула или Пулска арена се намира в непосредствена близост до морския залив в град Пула, Хърватия. Това е единственият оцелял римски амфитеатър с напълно запазени всичките 4 кули и 3 римски архитектурни ордера. Амфитеатърът е сред 6-те най-големи оцелели римски арени в света и е най-добре запазеният монумент от античността в Хърватия. Екстериорните стени са изградени от варовикови скални блокове. Поради денивелацията на терена, фасадата, гледаща към морето, е структурирана на 3 нива, докато противоположната част е на 2 нива. Арената е била с капацитет за 23 000 зрители, а самото игрище е с размери 67,95 на 41,65 метра. То е било отделено от публиката с метални решетки. Съоръжението има 15 входа. Под игрището е изграден лабиринт от коридори, от които са излизали участващите гладиатори и диви животни. Всяка от 4-те кули е имала по 2 цистерни с ароматизирана вода, която е била разпръсквана върху зрителите за разхлаждане. Имало е възможност за покриване на част от трибуните с конзолни тенти, които са предпазвали от слънчевите лъчи.
Арената е построена в периода 27 г. пр. н. е. – 68 г., след като Пула става регионален център на римското управление, наречен Pietas Julia. Била е разположена извън градските стени, покрай Виа Флавия – пътят от Пула към Аквилея и Рим.
Първоначално амфитеатърът е изграден от дърво, по времето на Октавиан Август (2-14 г.) Впоследствие, по времето на Клавдий, съоръжението е заменено от малък каменен амфитеатър. През 79 г., по време на управлението на император Веспасиан, стадионът е разширен, за да може да побере провеждането на гладиаторски борби. Окончателно е завършен през 81 г. при император Тит. През V век император Флавий Хонорий забранява гладиаторските игри, което води до понижаване на интереса към съоръжението. Започва разграбването му от местните жители, което е преустановено през XIII век с указ на патриарха на Аквилея.
През епохата на Средновековието Арената се използва за рицарски турнири и провеждане на панаири и изложения. През 1585 г. Венецианският сенат предлага събарянето на амфитеатъра и изграждането му наново в района на Венеция. Предложението е отхвърлено, като днес на една кула може да се види паметен камък в чест на венецианския сенатор Габриеле Емо, който е бил главен опонент на идеята. Последно стадионът е използван за източник на строителен материал при полагане на основите на камбанарията на катедралата на Пула през 1709 г.
Реставрирането на Арената се започва от генерал Мармонт – френски губернатор на Илирийските провинции по времето на Наполеон I. Начинанието е продължено през 1816 г. от архитект Пиетро Нобиле, по поръчка на австрийсския император Франц I.
През 1932 г. амфитеатърът е адаптиран за театрални представления, военни церемонии и публични срещи. В настоящото си състояние трибуните побират 5000 седящи зрители. През последните десетилетия Арената е известно място за провеждане на Филмовия фестивал на Пула, както и на концерти на открито. Някои от изпълнителите, гастролирали на тази вековна сцена, са Лучано Павароти, Андреа Бочели, Хосе Карерас, Дино Мерлин, Елтън Джон, Стинг и др.
Арената е използвана при снимките на филма „Тит“ (1999) – адаптация на Шекспировата трагедия „Тит Андроник“, с участието на Антъни Хопкинс и Джесика Ланг.
