fbpx Skip to main content

Амфитеатърът в Пула – най-добре запазеният монумент от античността в Хърватия

Амфитеатърът в Пула или Пулска арена се намира в непосредствена близост до морския залив в град Пула, Хърватия. Това е единственият оцелял римски амфитеатър с напълно запазени всичките 4 кули и 3 римски архитектурни ордера. Амфитеатърът е сред 6-те най-големи оцелели римски арени в света и е най-добре запазеният монумент от античността в Хърватия. Екстериорните стени са изградени от варовикови скални блокове. Поради денивелацията на терена, фасадата, гледаща към морето, е структурирана на 3 нива, докато противоположната част е на 2 нива. Арената е била с капацитет за 23 000 зрители, а самото игрище е с размери 67,95 на 41,65 метра. То е било отделено от публиката с метални решетки. Съоръжението има 15 входа. Под игрището е изграден лабиринт от коридори, от които са излизали участващите гладиатори и диви животни. Всяка от 4-те кули е имала по 2 цистерни с ароматизирана вода, която е била разпръсквана върху зрителите за разхлаждане. Имало е възможност за покриване на част от трибуните с конзолни тенти, които са предпазвали от слънчевите лъчи.

Pula.original.5246

Арената е построена в периода 27 г. пр. н. е. – 68 г., след като Пула става регионален център на римското управление, наречен Pietas Julia. Била е разположена извън градските стени, покрай Виа Флавия – пътят от Пула към Аквилея и Рим.

Първоначално амфитеатърът е изграден от дърво, по времето на Октавиан Август (2-14 г.) Впоследствие, по времето на Клавдий, съоръжението е заменено от малък каменен амфитеатър. През 79 г., по време на управлението на император Веспасиан, стадионът е разширен, за да може да побере провеждането на гладиаторски борби. Окончателно е завършен през 81 г. при император Тит. През V век император Флавий Хонорий забранява гладиаторските игри, което води до понижаване на интереса към съоръжението. Започва разграбването му от местните жители, което е преустановено през XIII век с указ на патриарха на Аквилея.

the-ancient-roman-amphitheater-in-pula-croatia-night

През епохата на Средновековието Арената се използва за рицарски турнири и провеждане на панаири и изложения. През 1585 г. Венецианският сенат предлага събарянето на амфитеатъра и изграждането му наново в района на Венеция. Предложението е отхвърлено, като днес на една кула може да се види паметен камък в чест на венецианския сенатор Габриеле Емо, който е бил главен опонент на идеята. Последно стадионът е използван за източник на строителен материал при полагане на основите на камбанарията на катедралата на Пула през 1709 г.

Реставрирането на Арената се започва от генерал Мармонт – френски губернатор на Илирийските провинции по времето на Наполеон I. Начинанието е продължено през 1816 г. от архитект Пиетро Нобиле, по поръчка на австрийсския император Франц I.

croatia_istra_pula_arena_0002

През 1932 г. амфитеатърът е адаптиран за театрални представления, военни церемонии и публични срещи. В настоящото си състояние трибуните побират 5000 седящи зрители. През последните десетилетия Арената е известно място за провеждане на Филмовия фестивал на Пула, както и на концерти на открито. Някои от изпълнителите, гастролирали на тази вековна сцена, са Лучано Павароти, Андреа Бочели, Хосе Карерас, Дино Мерлин, Елтън Джон, Стинг и др.

Арената е използвана при снимките на филма „Тит“ (1999) – адаптация на Шекспировата трагедия „Тит Андроник“, с участието на Антъни Хопкинс и Джесика Ланг.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Show Buttons
Hide Buttons

Абонирайте се за нашия нюзлетър,
за да получавате специалните ни оферти!

Вие успешно се абонирахте за нашия Нюзлетър!

Възникна грешка при изпращането на данните. Моля опитайте отново!

Съгласен съм, предоставените от мен лични данни да бъдат обработвани от Руал Травел за целите, посочени в Общите условия.