Защо англосаксонците обожават да се заяждат с французите

Документалният филм „French bashing“ или „Защо авглосаксонците ни мразят“, който беше излъчен по френския „Канал плюс“ на 09.09.2015 г., анализира отрицателните стереотипи, насаждани от англосаксонските медии и политици срещу Франция и французите. „French bashing-ът е отколешен спорт, измислен от англосаксонците, за да нападат французите“ – така започва документалният филм на Жан-Батист Перетие за клишетата, разпространявани от американците и британците срещу френската нация. Телевизионни сериали, анимационни филми, реклами, таблоидната преса и дори сериозни списания като The economist, ни убеждават, че „French bashing“-ът е на мода. Според привържениците му французите са: мързеливи, женчовци, арогантни, неверни, невъзпитани, мръсни, поучаващи и какво ли още не.

По правило, атаката на САЩ срещу Франция не е новост. Може да бъде обяснена с конкуренцията между двете страни, всяка от които претендира да е люлката на свободата и на човешките права, още от XVIII век, съответно от Френската революция и от Войната за независимост. Оттогава нещата се влошават.

През 1960 г. американците се чувстват наранени от оттеглянето на Франция от НАТО, наложено от генерал Дьо Гол. Това затвърдява идеята, че французите са страхливци и предатели, наложена още от разгрома им през 1940 г. и от френския колаборационизъм с Германия по време на Втората световна война. Дори в анимационния сериал „Семейство Симсън“ французите са изобразени като „маймуни, които лесно се предават и ядат сирене“.

Предатели и неверни. Отказът на Жак Ширак да участва във войната в Ирак през 2003 г., започната по инициатива на президента Буш, влошава още веднъж имиджа на французите сред англосаксонците. Вестниците на австралийския магнат Рупърт Мърдок се нахвърлят заради това предателство върху французите, които били забравили какво са направили за тях съюзническите сили през Втората световна война.

Във филмовата индустрия на френските актьори дават ролите на лошите, на лентяи, прелъстители и предатели. Сексуалната афера и процесът срещу председателя на Международния Валутен Фонд – Доминик Строс-Кан, обвинен в изнасилване на камериерка, отприщва с нова сила „French bashing“-ът  и се разглежда като нагледно доказателство, че французите, не само са изневерили на своите идеали, но изневеряват и на жените си.

Британците, чието любимо забавление е да оплюват французите, се базират на икономическа основа. Дейвид Камерън не пропуска случай да бодне тази нация, която прекарвала времето си по кафенетата, броейки месеците, които остават било до следващата ваканция, било до пенсиониране.

Да прибавим, че има писатели, чийто успех се дължи на осмиването на недостатъците, странностите и навиците на френската нация – говорим за Пиер Данинос с неговата „Дневниците на майор Томпсън“ (Les carnets du major Tompson), но и за нашия съвременник Стивън Кларк с блестящата му трилогия God save la France, God save les francaises и Francais, je vous haime.

Все пак напоследък за французите говорят с оптимистична нотка. През януари 2015 г., дефилиращите против атентатите спрямо Шарли Ебдо и еврейския хранителен магазин Хипер Кашер парижани, будят възхищение у американците и англичаните.

Но една птичка пролет не прави.