Като се изкачите нагоре по „Руа Гарет“ и минете покрай „Ларго де Камоес“, излизате на подобния на лабиринт бохемски квартал Баиро Алто. Далеч по-лесен вариант да се стигне до там, е да се вземе асансьорът от пл. „Рестаурадорес“. От другата страна на улицата е Институтът Портвайн, където посетителите могат да дегустират портвайн.
Баиро Алто е населен най-вече с интелектуалци, художници и идеалистично настроени студенти, без да се броят туристите. С безбройните си ресторанти, фадо къщи, кафенета и барове, това е най-привлекателният културен център в Лисабон. „Руа да Роса“ е главната улица на квартала, а към нея водят тесни, криволичещи улички. Тук никога не се спи и за посетителите се предлагат куп забавления. За разлика от интензивния нощен живот, през деня кварталът е сравнително спокоен. Типична гледка е да се видят възрастни дами да си приказват, да простират, а дечица да си играят по улицата.
Баиро Алто предлага не само огромно разнообразие от ресторанти и барове, но също и много магазини с ексцентрични и модерни дрехи, дело на талантливи местни дизайнери. Повечето от тези магазинчета се намират на „Руа до Норте“.
На връщане до асансьора Глория, като тръгнете надолу по „Руа дон Педро V“, стигате до Ордена на йезуитите и Музео де Сао Роко. Най-голямо впечатление тук прави Капела де Жоао Баптиста – параклисът е построен в Рим, като са използвани най-скъпите скъпоценни камъни – нефрит, лазулит, алабастър и аметист, а през 1749 година е благословен от папата и е пренесен в Лисабон. Тези скъпи материали се използват, за да демонстрират колониалните богатства на Португалия. В музея могат да се видят картини от XVI и XVII век.
Разходката продължава в квартала Принципе Реал където има книжарници, галерии и антикварни магазини. В известен смисъл това е продължение на Баиро Алто, с много барове и клубове.
Тук се намира един от най-релаксиращите и романтични паркове в Лисабон – „Принсипе Реал“. Открит през 1860 г, в него могат да се видят много екзотични растения и в определени дни се организира базар на занаятчийски стоки и екологични продукти. Паркът е заобиколен от сгради в пастелни тонове, най-вечатляваща, от които е Дворецът Арабеск, на № 26, някога наричан Паласио Рибейро да Куна, в който днес се помещава Университета.
