fbpx Skip to main content
Параклисът във Ванс е шедьовърът на моя живот

Параклисът във Ванс е шедьовърът на моя живот

Тези думи Матис изрича за параклисa Chappelle du rosaire към Женския доминикански манастир във Ванс, градче на Лазурния бряг във Франция. Проектът е дело на 77-годишния творец, който той осъществява между 1947 и 1951 г

vence_matisse_chapel_ext.
Chapelle du rosaire

Матис е един от най-емблематичните френски творци на XX век, който заедно с Пабло Пикасо е считан за революционер в художественото изкуство и скулптурата и баща на съвременната живопис. В своята работа той преминава през многожество творчески търсения и лични изпитания. През 1941 г. се разболява от рак на дебелото черво и остатъка от живота си прекарва в инвалидна количка. Tогава се запознава с монахиня от Доминиканския орден, която се грижи за него в болницата. Чистотата, отдадеността и обраността на монахинята го вдъхновяват и той я използва като модел в много бъдещи произведения. Няколко години по-късно художникът среща друга монахиня – Жак-Мари, която служи в Доминикаснския манастир във Ванс. Тя моли Матис да помогне в реставрацията на витраж в едно от манастирските здания и така постепенно се ражда идеята за създаване на неголям параклис в обителта, която творецът приема като нещо повече от предизвикателство: “Този параклис е завършекът на целия ми творчески път, плод на големи усилия, но и на моята неподправеност и искреност като творец. Това не е работа, която аз избрах, а такава, която Съдбата ми изпрати в края на моя живот. Параклисът осмисли моите търсения. Бих желал тези, които го посетят, да се почувстват пречистени и освободени от своите тежести.“

Матис и Жак-Мари
Матис и Жак-Мари

Името на параклиса „La chapelle du rosaire” (в превод „параклис на броеницата”) идва от христианска легенда, която разказва, че Божията Майка е поверила своята броеницата на Св. Доминик. В съзнанието на христианите-католици, особено на по-възрастните, броеницата се отъждествява с молитвата. Броеницата помага на вярващите да съберат мислите си и да се концентрират в общуването с Господ. Като здание параклисът не е голям – 15 м дължина, 6 м широчина и 5 м височина. Отвън се откроява покривът – от сини и бели керемиди, украсени с кръст от ковано желязо, който се издига на 13 метра височина. Този кръст е украсен с осем позлатени полумесеца. Матис споделя, че приема луната и нейното свойство да свети в тъмното като символ на вярата. На входа ликовете на Дева Мария, Исус Христос и Св. Доминик посрещат вярващите.

Керамичната мозайка на входа на Параклиса
Керамичната мозайка на входа на Параклиса

Всеки, който се е докоснал до изкуството на Матис, би разпознал стила на художника в интериора на параклиса. На пръв поглед всичко изглежда бяло, семпло, чисто и някак в единство. Олтарът в центъра на пространството няма нищо общо с богато украсените олтари на повечето христиански храмове. Той е изработен от пециален камък от Норвегия, избран пред мрамора, заради специфичнния му цвят – цвят на пшеница, напомнящ хляба – храната за тялото и духа.

За декорацията на стените Матис е използвал два характерни елемента от своето творчество – витажите и рисунките във форма на керамични пана по стените. Цветовете на витражите са жълто (слънце), зелено (земя) и синьо (вода), символизиращи Лазурния браг. Стъклените композиции са две. За първата – “Arbre de vie”, или дърво на живота, Матис избира кактуса, символ на издържливостта и волята за живот. Кактусът расте, цъфти и дава плодове навсякъде, дори в пустинята. Палмовите листа са знак за победата на Духа и се използват в много христиански обреди. Витражите, украсяващи прозорците, са изработени така, че слънцето да прониква и осветява пространство на параклиса във всеки час на деня. Оцветена, светлината се пречупва и отразява върху керамичните пана на стените.

Карамичните мозайки украсяват 3-те стени в параклиса. Те изобразяват  Свети Доминик, Света Дева Мария с младнеца и композиция, която разказва за Пътя на Христос към кръста. Цветовете на мозайките са бяло и черно – като при дрехите на монахините. От интерпретацията на Мария, взела в скута си с малкия Исус, лъха ведрост и готовност – младнецът е разперил ръце, както на Разпятието, а майка му го подарява на света сред многото цветя.

jesus

Третото керамично пано, озаглавено „Пътят към кръста“ внушава съвсем различно чувство – бурно и неспокойно. Именно тук е срещата на артиста с голямата драма, преживяна от Христос. Матис изобразява Пътя към кръста с 14 сцени, свързани по между си, но всъщност строго индивидуални. Всички сцени водят към централния мотив – Исус, разпънат на кръст. Матис поставя ръцете на Христос необичайно нагоре – в жест на надежда и радост към Господ, на победата на Възкресението.

chemin-de-croix-matisse

Въпреки тежкото си здравсловно състояниe, Матис се труди неуморно и в рамките на две години завършва параклиса. На церемонията на осветяването на Chappelle du rosiaire художникът казва: „…Смятам, че мога да нарека параклиса „моя шедьовър“, въпреки всичките му несъвършенства, той е плод на усилие, резултат от целия ми живот, устремен в търсенето на истината.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Show Buttons
Hide Buttons

Абонирайте се за нашия нюзлетър,
за да получавате специалните ни оферти!

Вие успешно се абонирахте за нашия Нюзлетър!

Възникна грешка при изпращането на данните. Моля опитайте отново!

Съгласен съм, предоставените от мен лични данни да бъдат обработвани от Руал Травел за целите, посочени в Общите условия.