Венеция има много сложна градоустройствена структура, която се е формирала в продължение на векове. Първоначалното ядро на града е било основано в зоната на днешния мост Риалто и е бил пуснат в действие план за застрояване на градската територия. Изкопана е мрежа канали, като материалът, извличан при прокопаването, е би използван за повдигането и укрепването на острова. По този начин се ражда Големия канал – Канале Гранде и многочислените малки каналчета на града, които, посредством 400 мостчета, съединяват 118 острова, които от своя страна са укрепени със забити в дъното на морето пилони от големи дървени трупи, на които се опират фундаментите на къщите, дворците и църквите, които всички ние безпроблемно разпознаваме по снимките.
Днес населението на града наброява около 270 000 души, като 58 666 живеят в същинската Венеция, 176 000 живеят по бреговете – „на твърдата земя“, както казват местните (става въпрос за кварталите Местре и Маргера) и 31 000 живеят по други острови в лагуната. През последния век Венеция е потънала с около 28 см.
Най-големият от каналите е Канале Гранде или Каналацо, както го наричат жителите на Венеция, има форма на обърнато латинско S и представлява централната транспортна артерия на града. Дълъг е 3 800 м и има широчина от 30 до 70 м., а дълбочината му достига 5 м. Той разделя града на две части, свързани посредством три моста: мостът Скалци, мостът Риалто и мостът на Академията. В Канале Гранде се вливат 45 второстепенни канала, по които се движат малки катери и гондоли. Градът е разделен на шест квартала: Cannareglio, San Marco, Castello, Dorsoduro, San Polo, Santa Croce.
От 1480 г. старите дървени мостове започват да се заменят с каменни, които се строят във формата на арка, за да може под тях да минават колкото се може по-високи лодки. Улиците на града са тесни, павирани, без тротоари, но винаги има прозорци и балкони, пълни с цветя, статуи на мадони, старинни надписи и фенери. Другите острови в лагуната са: Мурано, Лидо ди Венеция, Бурано, Торчело и Сан Лазаро дели Армени.
Остров Мурано – тук е родината на венецианското стъкло, чиято история може да се проследи в Музея на стъклото. Известни архитектурни забележителности са: Палацо да Мула, Палацо Джустиниан, Палацо Тревизан, църквите “Сан Пиетро Мартире”, “Санта Мария е Донато”, безбройните старинни фабрики за стъкло с безплатни демонстрации …
Остров Бурано – много живописен остров с разноцветно оцветени къщи. Островът е запазил облика си на типично рибарско селище. Славата на Бурано носят изработваните тук ажурени дантели. Те се изработват от XVI век по заповед на съпругите на дожите. Тук има училище по ръкоделие и дантела. Острова красят и две хубави църкви.
Остров Лидо – покрит с прекрасни плажни ивици, предлагащи много удобства за почивка („лидо“ всъщност означава „плаж“). Тук се провежда Венецианския филмов фестивал, който се провежда в едноимения дворец. Забележителности: Крепостта Сан Андреа, бенедиктинския манастир “Сан Николо”. Тук наблизо е и Маламоко – първата столица на Венеция от VI век.
Остров Торчело – спокоен и живописен рибарски остров, известен с изящните мозайки в църквите си – “Санта Мария Асунта”, “Санта Фоска”, ярко оцветените фасади на къщите и простия и романтичен рибарски живот.
Остров Сан Лазаро дели Армени – посетителите могат да се възхищават на богатата библиотека, художествената галерия и музея на скулптурата, който съхранява спомена за Лорд Байрон, който е пребивавал тук.
