Една от най-богатите колекции на световното културно и художествено наследство се помещава в едно прекрасно флорентинско палацо. През 1559 г. херцогът на Флоренция Козимо I Медичи възлага на ученика на Микеланджело – Джорджо Вазари да построи сграда, в която да събере важните административни служби на флорентинската държава. Той построява и затворения пасаж, известен днес като „коридора на Вазари”, който свързва Уфици и Палацо Векио с намиращия се на около 800 м. отвъд река Арно дворец Пити.
Наследникът на Козимо I, Франческо Медичи, превръща Уфици в галерия и я отваря за посетители. В основата на тази галерия е семейната колекция от произведения на изкуството на една от най-богатите европейски фамилии, Медичите, събирана няколко века. Последната представителка на фамилията Медичи, Ана Мария, оставя завещание, в което се разпорежда „всички галерии, картини, статуи, библиотеки, бижута и други ценности на Медичите да не бъдат отчуждавани или изнасяни извън столицата или територията на великото херцогство за благото на народа и за стимул на любопитството на чужденците”. Така съкровищата на Медичите и тяхното културно наследство остават завинаги във Флоренция.
След залязването на династията колекцията продължава да се попълва. До XVI в. тя е показвана единствено по изрична молба на желаещите. Официално отваря врати за флорентинците и гостите на града през 1765 г.
Днес Уфици съдържа стотици шедьоври на майстори като Джото („Мадоната от Огнисанти”), Ботичели („Пролет”, „Раждането на Венера”, „Поклонението на влъхвите”), Леонардо да Винчи („Кръщаването на Христос”), Рафаел („Мадоната с малкия Христо” и „Йоан Кръстител”, „Портрет на папа Лъв Х”), Джорджоне („Изпитанието на Мойсей”), Тициан („Пролет”, „Венера от Урбино”, „Флора”), Фра Филипо Липи („Мадона с Младенеца и ангел”), Караваджо („Болният Бакхус”, „Медуза”, „Пожертването на Исак от Авраам”), Микеланджело („Тондо Дони”), Гуидо Рени, Рубенс, Рембранд („Автопортрет”), Дюрер и много други.