Гондолите – най-характерният щрих от венецианския пейзаж

Гондолите са неразделна част от венецианския пейзаж: има гондоли за разходка, полицейски, на пожарната, на чистотата, гондоли – катафалки. Според преданията гондолите са съществували още по времето на първия дож през IХ век, но тяхното съществуване е документирано от 1094 г. Има различни хипотези относно името, възможно е да идва от гръцки или пък от латински, и означава  лодка. Гондолите се изработват по строго определен начин, предаван устно от поколение на поколение. Тяхната дължина е 10,80 м, а ширината им е 1.38 м. Теглото им е около 600 кг. Лявата им страна е по-широка от дясната с 24 см. По този начин тя винаги е в наклонено състояние.  Те са с плоско дъно и газят само няколко сантиметра във водата. Изградени  са от 280 части, изработват се от девет различни вида дървесина и имат само 2 метални елемента – носът и извивката на кърмата (опашката). Носът е украсен с железен връх Ferro – с формата на шапката на дожа – шестте гребенчета символизират шестте квартала на Венеция.

Единственото гребло се изработва от специално дърво от Индонезия и е дълго 4,20 м. Ниска и лека, за да минава лесно по тесните канали, гондолата се управлява от един единствен гребец, който стои прав отзад вляво и гребе от дясната страна, на което се дължи асиметрията на самата лодка. Гондолиерите, които през XVIII век са били 14 000, сега са не повече от 500. Изработването на гондоли е рядък ръчен труд. Времето за създаване на една гондола е 3 години, а нейната стойност е 30 000 евро.
През XV и XVI век гондолите са се различавали от днешните. Били са по-богато украсени, многоцветни с много декоративни елементи, знак за съперничество между най-изтъкнатите фамилии, които демонстрирали своето богатство чрез тях. Имали са подвижна кабина в центъра, която предпазвала при лошо време. Декрет на Сената на Републиката от 1562 г. поставя край на съревнованието на знатните фамилии и цвета на гондолата става задължително черен.

От XVIII век гондолите добиват днешния си вид, като имат строго определени пропорции. Днес броят им е 433 и се използват само от туристите. Смята се, че през през XVI век те са били около 10 000. Гондолите се изработват и поправят в Scuero di San Trovaso.

Гондолиерите са специална каста, като до не много отдавна занаятът и неговите тайни са се предавали само от баща на син.

Тази система бива прекратена през 1980 г. и гондолиер може да стане всеки, който издържи един доста сериозен изпит, в който трябва да докаже не само, че знае да управлява гондолата, но и умее да я поддържа в отлично състояние и учтиво да приветства туристите и да ги настанява на борда.  Естествено плюс е владеенето на чужди езици. През 2009 г. за първи път жена получава разрешително за гондолиер.

Едно от най-големите предизвикателства за гондолиерите е участието в годишния шампионат:  да спечелиш състезание и да принадлежиш на семейство, в което има лауреати, е много важно. Най-голямото събитие в годината е la Regata Storica – Историческата регата, която се организира през месец септември. Участниците тренират усърдно цяла година. Трасето е дълго 5 км, като често те се изминават при голяма горещина.