Между Европа и Азия, скътана в сърцето на Кавказ, на брега на Черно море, се намира малко познатата за повечето сред нас Грузия. От хилядолетия тук се пресичат важни търговски пътища и всеки преминаващ е оставил по нещо от културата на далечните земи, от които е дошъл.
Тук Язон открива Златното руно, а Прометей е прикован на планината Казбек. И това не е всичко. По бреговете на река Терек е живяло безстрашното племе на амазонките.
Труднички са имената, с които грузинците наричат себе си, държавата си и езикът си. Грузинците са картвелеби, държавата е Секартвело (Земя на квартелите), а езикът – картули.
Днес в Грузия има над 100 етнически групи и поради сложните взаимоотношения често възникват конфликти.
Макар да ни се струва далечна, разстоянието между най-източната точка на България, нос Шабла и Сухуми е не повече от 1000 километра.
Природата на Грузия е изключително разнообразна. Варира от низини, блата и влажни гори до вечни снегове и ледници, а на изток се простират почти безводни равнини.
Името на столицата на страната, Тбилиси, буквално означава „топъл град“. Старият град е осеян с магазинчета, галерии и кафенета.
В града определено има какво да се види – древна крепост, музеи и множество църкви.
Грузинците са изключително религиозни хора. Неслучайно името на Грузия се свързва със Св. Георги заради специалното отношение към този светец. Често срещано явление е да се видят хора, които се прекръстват, когато минат покрай църква.
Грузинците са източноправославни християни и, след разпадането на СССР, в страната се построяват много нови манастири и църкви.
Най-известната църква, символ на Тбилиси и най-голяма катедрала в Кавказ, е Тсминда Самеба. Тя е построена с дарения. През 2004 г. е открита след дългогодишно строителство.
Впечатление правят телевизионната кула и огромната емблематична статуя Картлис Деда (Майка Грузия). Статуята е с височина 20 м символизира грузинското гостоприемство с чашата вино, което жената държи в лявата си ръка, а сабята в дясната илюстрира готовността на грузинците да се борят и да защитават земите си от врагове.
Друга интересна забележителност, която не бива да се пропуска е крепостта Нарикала. Тя е разположена на хълма Сололаки, на западния бряг на река Мтквари в стария град.
Тук са и част от сградите, оцелели след опустошаването на града от персийците през 1795 година. Повечето от къщите са в азиатски стил – малки, с дървени балкони. Гледката от тук към града е неописуема.
В близост до Мтквари и до църквата Метекхи са минералните бани. Повечето от изворите са се използвали още през ХVІІ век. Най-известната от тях, баня Орбелиани, е изградена от мозайка от сини плочки и напомня за арабските времена.
Недалеч се намира и най-новата атракция на грузинската столица – Пеещите фонтани!
