fbpx Skip to main content
Да обикнеш Лисабон в трамвай 28

Да обикнеш Лисабон в трамвай 28

Лисабон е една от най-сърдечните и романтични столици в Европа. Неслучайно писатели и киноведи се опитват да пресъздат атмосферата му в своите произведения. Един от най-завладяващите филми за Лисабон е този на режисьора Вим Вендерс, който създава „Лисабонска история“ през 1994 година. Там се разказва за режисьор на име Фридрих Монро, който прави филм за Лисабон, но има затруднения с неговия финал. Той се обажда за помощ на приятеля си, звукоинженера Филип Уинтeр. Уинтeр пристига в Лисабон няколко седмици по-късно, но Монро е изчезнал, и единствената следа от него е незавършеният филм. Уинтeр решава да остане, тъй като е запленен от града и започва да записва звуци из улиците на Лисабон. По същото време Монро обикаля града с малка камера, скрита под дрехите, и се опитва да улови невиждани картини. Именно Монро пише по-рано на приятела си Уинтер, че Лисабон не е същият без говора, шума от разтварянето на вестник или запалването на клечка кибрит, тътренето на столовете в кафенетата, подрънкването на чашите и приборите в ресторантите, носталгичните тонове на фадото, и най-вече – без звъна на трамвая.

1

 

Именно звъна на трамвая е един от най-характерните и най-носталгичните шумове в Лисабон. Без никакво съмнение, ако отидете в Лисабон и не се качите на прочутия трамвай 28, значи рискувате да си тръгнете от един непознат град, въпреки престоя ви. Маршрутът на този трамвай става известен именно от филма на Вендерс. Какъв по-добър начин за разглеждане на Лисабон от стария трамвай, който се изкачва и спуска по тесните и стръмните улички на хълмовете на града.

Движейки из града с трамвая от площад Мартим Монис до Пасареш, в дървеното му купе, измежду ентусиазираните туристи и местните хора, неусетно пътешественикът започва да опознава и заобичва този град, да долавя шумовете и ароматите му. Маршрут 28 е класическият път на лисабонските трамваи. Обслужват го стари електрически мутриси, някога наричани от местните “американос”. Седалките са дървени, прозорците – неподвижни, а от външната страна има дървена скара, на която могат да се возят до двама човека – традиция от времето, когато трамваите са се движели толкова бавно, че хората са слизали и са се качвали в движение.


Като концепция трамваят е внесен от Бразилия. През 1871 г. двама братя основават в Рио де Жанейро компания, наречена The Carris de Ferro de Lisboa. През 1873 г. градският съвет дава разрешение за проекта им и първият трамвай, теглен от муле, преминава през града в полунощ на 16 септември. Електрическите вагони са въведени през 1901 г. Някои от най-старите модели продължават да се движат по отделни линии в града, в това число и по маршрут 28.

Маршрутът на трамвая е изключително приятен. Той започва от площад Мартим Монис, преминава покрай градините и катедралата Ещтрела. Минути по-късно трамваят се втурва надолу в стесняващите се, павирани улици сред фасадите на облепените с керамични синьо-бели плочки сгради. След това трамвай 28 навлиза в пристанищната част на града. Следващата му спирка е в подножието на бохемския Байро Алто (Горният квартал) – един от най-забележителните хълмове на Лисабон. В него се намират много типични ресторанти, фадо клубове, рибни кръчми и мадежки барове – това е кварталът на нощния живот. След няколко завоя, трамвай 28 навлиза в Байша – единствената равна част на града. Планирана наново след разрушителното земетресение от 1755 г., днес тя е оживена търговска част. Там изобилства от кафенета, в които може да видите местните да похапват кошнички с ванилов крем, отпивайки малки чашки порто. Байша свършва рязко в подножието на хълма Алфама – най-старият и най-живописен квартал на Лисабон, откъдето се откриват невероятни гледки. Алфама изобилства от панорамни площадки, наречени мирадору, особено предпочитани от туристите. Павираните, криволичещи улици на хълма водят към крепостта на върха – Сао Жорже, превеждайки трамвая през невероятни завои при наклон от над 10 градуса. В този участък се използват едни и същи релси в двете посоки. Пълзящи нагоре, или спускащи се като на забавен кадър, мутрисите се изчакват и след това поемат по преките, по които минувачите са свикнали да се притискат до стените, докато трамваят отмине. Тук често може да видите как улиците преминават в стълби.

 

В Алфама туристите стават повече от местните. Мутрисата ги изкачва на височината, превеждайки ги покрай красиви църкви и катедрали, сгушени на малки площадчета между къщите. Малко по-нагоре е и последната спирка, където всички слизат. Последната спирка на този трамвай е пред портите на първото и най-голямо гробище в стария Лисабон – Cemitério dos Prazeres.

Да усетиш ритъма на Лисабон, движейки по маршрута на трамвай 28, е невероятно изживяване. Дълго време след пътуването с него в душите на пътешествениците отеква звъна на стария трамвай.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Show Buttons
Hide Buttons

Абонирайте се за нашия нюзлетър,
за да получавате специалните ни оферти!

Вие успешно се абонирахте за нашия Нюзлетър!

Възникна грешка при изпращането на данните. Моля опитайте отново!

Съгласен съм, предоставените от мен лични данни да бъдат обработвани от Руал Травел за целите, посочени в Общите условия.