Отел д’ Исоар дьо Вовнарг в Екс-ан-Прованс
Това, което вълнува в един стар град, е не само красотата и хармонията на архитектурните паметници, но и историята, с която е пропит камъка в тях. Нерядко скромни паметни плочи по стените им напомнят за някой известен собственик или наемател или за някое велико събитие, което сградата е „видяла“. Но често историята на сградите се разнася от уста на уста и достига до нас тайнствена и забулена в загадки, често преувеличена или преиначена, но винаги вълнуваща.
Сeга ще ви разкажем драматичната история на една къща със строга класическа фасада в Екс-ан-Прованс – един дворец, намиращ се на най-представителния булевард на града, „Кур Мирабо“ № 10 – Отел д’ Исоар дьо Вовнарг (Hôtel d’Isoard de Vauvenargue), известен още и като Отел д’Антрекасто (Hôtel d’Entrecasteaux).
Този дворец е построен около 1710 г. Известен e с кървавото убийство, което се е случило тук през 1784 г. – маркиз д’Антрекасто, председател на Парламента на Екс-ан-Прованс, убива тук жена си, Анжелик дьо Кастелан. Маркиз д’Антрекасто, роден през 1758 г., е приет през 1782 г. в парламента на Екс, на мястото на баща си, който се бил преселил в друг град. Красив и образован светски мъж, той бил обичан от всички. Едва 18-годишен, през 1786 г., той се жени за 19-годишната Анжелик дьо Кастелан. Този брак по сметка в началото бил щастлив: красотата, добрият характер, скромността и благочестието на младата жена привличали за известно време младия магистрат. Но в един момент се появява Мадам дьо Сен-Симон, вдовица, по-възрастна от него, която му става любовница, поставя си за цел да се ожени за него и превръща семейния им живот в ад. Маркизът е лудо влюбен и желае да живее с Мадам дьо Сен-Симон и започва да обмисля как да се отърве от жена си.
Въпреки скандалното поведение на съпруга си, въпреки заплахите му и дори неколкократните опити да я убие (веднъж Анжелик пада по стълбите в къщата, подхлъзвайки се върху костилки от череши, които необяснимо защо били разпръснати по стълбището, в други случаи младата жена установява, че питието, което й поднася съпругът й, е горчиво и не го пие, а, ако изпие глътка, после има силни болки в стомаха), маркизата не престава да се показва любяща, отдадена на съпружеските си задължения и ангелски търпелива. Тя чакала недостойният й съпруг да се осъзнае и платила с живота си за своето търпение. На 08.05.1784 г. я намират заклана.
Убийството било извършено по изключително жесток начин и, за да се заблуди правораздаването, бил направен опит да се инсценира грабеж. Това обаче не заблудило генералния лейтенант и генералния прокурор на краля, които били убедени, че убиец е маркизът и провели блестящо разследване. По време на разследването, обаче, маркизът успява да се укрие в Ница, после в Генуа, откъдето заминава за Лисабон. Парламентът на Прованс полага огромни усилия да го арестува и външният министър прави всичко възможно, за да уреди екстрадиция, но без успех. За сметка на това при слизането си от кораба в Португалия, маркизът бива арестуван и хвърлен в затвор, където умира през 1785 г., на 27 годишна възраст.
Преди това в Екс се организира „символична екзекуция“ на осъдения – прилагана още от Средновековието, тази присъда се изпълнява върху някакъв символичен предмет (обикновено дървена или сламена кукла), заместващ осъдения, който по някакви причини не може да бъде наказан лично.
Днешното име на двореца се дължи на кардинал д’ Исоар дьо Вовнарг, който бил собственик на къщата в началото на XIX век. Той съхранявал в двореца безценна 93-сантиметрова статуя на Исус от слонова кост, дело на Бенвенуто Челини, която му била подарена от папа Пий VII. През 1968 г. статуята напуска двореца, когато наследница на кардинала я подарява на църквата „Света Богородица“ в Серинян (Еро). През 1995 г. статуята е открадната и оттогава следите й се губят.
