Областта на замъците по Лоара заема три стари провинции: Орлеан, Турен и Анжу. Многобройните замъци в областта, част от които кралски, са разположени по бреговете на реката, но и на нейните притоци: реките Лоар, Сис, Косон, Бьоврон, Шер, Индр, Виен, Туе, Лайон, Мен. Тези прекрасни дворци допълват характеристиките на областта и я определят като богат район, обединен от своята история. В областта има над 250 замъка, част от които и до днес са жилища, други са превърнати в хотели, а трети – в музеи. Списъкът на най-впечатляващите сред замъците-музеи наброява около петдесет замъка, част от които кралски. Една част от замъците са вече собственост на държавата и са държавни музеи, а други са частни, но са отворени от техните собственици за широката публика, поради това, че те съзнават, че притежават истински архитектурни и артистични шедьоври, които би било прекалено егоистично да държат затворени само за себе си и за своите гости. Такива са например замъците Шенонсо, Юсе – замъка на Спящата красавица и много други.
Първите замъци са дървени и датират от периода V – X век. Зиданият замък се появява през XII – XIII век.
През Стогодишнатагодишната война, продължила всъщност доста повече от сто години – от 1337 до 1475 г., долината на Лоара е била пристан за французите. Париж бил паднал в ръцете на англичани и бургундци, а лудият крал – Шарл VІ, пренася тук своята неукрепнала власт и кралска администрация, пътува безпир от град на град, от замък на замък, и във всички замъци е бил у дома си. Наследникът му Шарл VII живее само в долината на Лоара, среща се с Жана д’Арк в замъка Шинон и й поверява ръковоството на войските си, коронясан е в Бурж и Лоарската област се превръща в люлка на френската кралска власт. Така големите аристократи, принцове, министри, царедворци при царуването на тези двама крале, а и дълго след това, купуват имоти и строят дворци и така създават една изумителна, великолепна поредица от замъци, обитавани от историята.
Именно оттук, от долината на Лоара, Людвик ХІ, след войната вдига страната на крака и усилва централната власт; Шарл VІІІ (син на Луи ХІ) се отваря за влиянието на италианския Ренесанс, Людвик ХІІ и Франсоа І продължават взаимоотношенията между италианската и френската култура. Тук Франсоа I построява делото на своя живот – най-големия ренесансов замък на Франция, двореца Шамбор. Тук умира Леонардо да Винчи, приютен от френския крал през последните три години от живота си, тук е неговият гроб. Тук по-късно живеят и строят Катерина Медичи и синовете й, които царуват един след друг, както и печално известната шотландска кралица Мария Стюарт, която е била женена за един от тях.
Много история, много красота, истински архитектурни и художествени шедьоври се разстилат пред щастливците, които посещават тази удивителна област. Разглеждането на лоарските замъци доставя огромно естетическо удоволствие, тъй като те са дело на големи архитекти, украсени са с оригинали на големи творци, но също така и обогатява, тъй като човек е принуден да си припомни много интересни истории, свързани с известните личности, чийто живот е преминал между стените на тези истински пазители на френската история.