Епидавър е една от големите забележителности на Пелопонес, който е голям полуостров, заемащ значителна част от Гърция, като най-южната му точка е и най-южната точка на континентална Европа.
Съвременният град е построен близо до останките на древния град (полис). Смята се за родно място на сина на Аполон, Асклепий. Светилището му се нарича Асклепион и е било използвано за лечебница. Популярността й била голяма. Болни хора отивали да пренощуват там в специално помещение. В сънят им Бог Асклепий им казвал как могат да се излекуват от болестта. Близо до лечебницата се намирали и минерални извори, които също се използвали за лечебни цели.
Интересна забележителност е театърът в Епидавър, който датира от ІV в.пр.Хр. Това е най-големият античен гръцки театър в света. Той е и единственият с напълно запазена кръгла оркестра. Според древните гърци театралните представления можели да лекуват, като предизвикват у зрителите възторг или страх и сълзи, и благодарение на това се стигало до катарзис – духовно пречистване. Това спомагало и за лечение на болестите.
Античната конструкция има 34 реда каменни седалки (по-късно римляните прибавили още 21 реда) и побира 15 000 души. През 40-те години на ХХ в. в огромния древен амфитеатър за първи път е бил представен спектакъл.
Театърът става популярно място за представления от Фестивала на античната драма. Той е перфектно място за гледане на пиеси от Софокъл и Еврипид. Неслучайно той е бил едно от любимите места на оперната певица Мария Калас.
Изключително впечатление прави акустиката му. Без микрофони, усилватели и тонколони, репликите на актьорите се чуват добре и на последните редове, разположени почти на 60 м. от сцената. Все още учените не могат да дадат обяснение за този феномен. Едно от предположенията е, че перфектният звук се дължи на варовиковите седалки.
Обичайно за гръцките театри (за разлика от римските) е, че при тях се открива прекрасна гледка зад сцената, неразделна част от целия театрален комплекс.
След Втората Световна война театърът е бил реставриран.
