През 1864 г., на осемнадесет годишна възраст, крал Лудвик II Баварски сяда на престола на Бавария. Той обаче бързо се сблъсква с редица разочарования през първите години на управлението си и постепенно се оттегля от живота в кралския двор.
В периода от 1867 г. до 1874 г. той пътува из Франция, като по време на това пътешествие, той посещава двореца Версай и се влюбва в него. Така се ражда мечтата му да построи свое копие на Версай в Бавария, която той преследва почти фанатично. Вече декорирал интериора на замърка Линдерхоф по последна френска мода, той все пак решава да построи свой Версай. Така през 1878 г. започва строежът на двореца Херенхимзее на остров Херенинсел в езерото Кимзее. За архитект на двореца бил избран Жорж Долман, който трябвало все повече и повече да увеличава размерите му, докато те не достигнали тези на оригинала. Огледалната зала на Херенхимзее е дори по-голяма от версайската, а фасадата на Херенхимзее е точно копие.
Градините също трябвало да бъдат точно копие на тези от Версай, но те така и не били завършени така, както са проектирани от архитекта на кралския двор Карл фон Ефнер с изключение на основната ос, около която е организирана градината.
Интериорът на двореца е, разбира се, максимално близък до този на Версай, като мебелировката е в стил Луи XIV. Особено внимание е обърнато на огледалната зала, която за първи път била представена само като декор на кралския театър в Мюнхен по поръчка на Лудвик ІІ Баварски. За двореца Херенхимзее, обаче, кралят изискал точно копие на Огледалната зала. Ъгловите стаи, салона на войната и салона на мира също така са пресъздадени в пълния им блясък като ги украсяват 52 свещника, 33 полилея, пейки и вази, досущ като тези от времето на Луи ХІV, чийто военни подвизи са представени на тавана във форма на арка.
Огледалната зала и Тържествената зала били най-важните помещениея за краля и затова той искал те да бъдат разположени в центъра на двореца. За жалост само тази централна част на двореца е построена, тъй като изграждането на двореца прекъсва със смъртта на Лудвик II Баварски през 1886 г. при неизяснени обстоятелства.
