Италианската храна и вино са известни в цял свят заради традициите и високите си стандарти. Още от древни времена са наричали Италия Оенотрия или земята на виното. И до днес тя е любимо място за любителите на виното с легендарните вина от Тоскана – Chianti, Chianti Classico, San Gimignano, които успешно мерят сили с прекрасните червени вина на Юга – Nero d’Avola и Aglianico. Белите вина също не са за пренебрегване – Инсолия, Грекето или Грильо и Катарато.
Храната не остава на заден план – започва се с няколко предястия, следва основно, а сладоледът за десерт е направо задължителен.
Заведенията са няколко вида – ресторант (ristorante), тратория (trattoria, по-неформално заведение) или тавола калда.
Пица на парче се продава навсякъде, а кафето традиционно е много късо, но и ароматно. Водата и хлябът са безплатни.
Съчетаването на различните видове паста с подходящите сосове се смята за нещо почти свещено. Истинско престъпление е да се сложи кетчуп в пастата.
За любителите на прясната паста с доматен сос, Лацио е точното място. Според предпочитанията си може да опитате спагетите аматричиана – с доматен сос, бекон и сирене пекорино, паста карбонара – със свинско месо, черен пипер и сос от яйца и сирене и арабиата с пикантен сос от домати, чесън и люти чушки.
В слънчева Кампания кухнята е типично средиземноморска – октоподи, калмари, зехтин, местни зеленчуци и домашна паста. Направената от биволско мляко моцарела се използва заедно със сочните домати за приготвянето на известната пица Маргарита с босилек. Смятана за храна на бедните, точно тази пица се харесала най-много на Маргарита Савойска, на която е кръстена.
В един от най-бедните региони на Италия, Пулия също има специалитети, свързани с трудния начин на живот. Вкусната местна паста се прави без яйца, а зеленият боб под формата на пюре присъства почти във всички ястия. Тъй като местните хора са били дълго време овчари, тук може да се намерят много деликатеси от печено агне или козле.
Италия обаче не бива да се свързва само с пицата на пещ и ръчно направената паста. Италианската кухня представлява съвкупност от регионални кухни, разделени според готварските традиции, различните съставки и специалитети.
В Северна Италия например, пастата е заменена от ризото.
В разположения в полите на Алпите северен Пиемонт на почит е белият трюфел, както охлювите и местните сирена.
В Ломбардия не бива да се пропуска osso bucco – задушен телешки джолан, сервиран обикновено с ризото или паниран телешки котлет по милански.
Адриатика си е Адриатика и Венето е известен с морските си дарове и венецианския черен дроб – естествено с много лук. За любителите на сладкишите остава популярният тирамису.
В Емилия-Романа става още по-интересно. Балсамовият оцет се произвежда в Модена още в Средновековието, а Парма е родното място прословутото прошуто, както и вкусното сирене пармиджано.
В Тоскана, столицата на Флоренция специалитетът е бифтекът по флорентински, направен от говеждо месо.
Популярно ястие е панцанела – салата с хляб, както и риболита – селска супа с боб и зеленчуци. Тосканските сирена не отстъпват по нищо – пекориното е едно от тях.
И тъй като в Италия не се сяда на маса без вино – едно от тях е световноизвестното Brunello di Montalcino.
По традиция основното хранене в Италия е вечерята. La bella Italia не се притеснява от късното ядене преди лягане.
Италианската храна и вино трябва да се споделят с тези, които обичаме. Защото всичко в този свят се върти около живота, любовта и семейството.
