През XVI век, вярвайки че са открили пътя за Индия, първите испански конкистадори донасят от Америка „индийската кокошка“ (poule d’Inde) или „индийка“, която постепенно завладява европейските курници и се превръща в добре познатата пуйка. На френски „пуйка“ е “dinde”, което идва от d’ Inde (“от Индия“), тоест названието на птицата може да се преведе като птица от Индия, защото е донесена от ,,Западните Индии”, както испанците наричали Америка.
Пуйката е пренесена във Франция като домашно животно от Маргарита Наварска, сестра на френския крал Франсоа I, която започва отглеждането на пуйки в своя ферма в град Алансон.
Тази екзотична домашна птица, с неоспорими гастрономически качества, измества бързо гъската от трапезата на кралете.
В началото пуешкото било доста скъпо и се сервирало главно в дворците. Френският крал Луи XIV и императорът на Свещената Римска империя Карл VII Баварски, са първите, които дегустират пуйка като специално коледно ястие.
А кестенът – единственият зимен „зеленчук“ по онова време – се предлага като гарнитура към пуйката.
Кестените присъстват на Коледа и като десерт под формата на “marron glacé” – захаросан кестен – на трапезата на френския крал Луи XV.
На краля се налива и пенливо вино, което за първи път е направено от бенедиктинския монах Дом Периньон (1693 г) в областта Шампан.
Спомнете си „разлятата“ форма на чашите за шампанско. Казват, че първата чаша за шампанско е отлята по формата на перфектния бюст на маркиза Дьо Помпадур, легендарната фаворитка на Луи XV.
