Кристине Шведска (1626 – 1689) е коронясана през 1632 г. и абдикира през 1654 г. Тя е дъщеря на великия Густав II Васа. Абдикира, за да осигури престола на братовчед си, Карл Густав, който се коронясва под името Карл X. След абдикацията си, Кристине учудва всички като се отказва от протестантството, приема католицизма и живее и пътува из Европа. Била е влюбена в Италия и прекарва в Рим голяма част от живота си. Установява се в Рим през октомври 1668 г., като живее в Трастевере, в двореца Риарио ала Лунгара (днешния дворец Корсини).
Известна е като меценат на изкуствата и превръща дома си в истински музей, излагайки в него прекрасни творби на изкуствата – гоблени, картини, скулптури, рисунки. Библиотеката й наброява 5000 тома, което за онова време е наистина впечатляващо. Близка приятелка е с великия Бернини, чиято биография излиза благодарение на нея, както и с много композитори на барокова музика, които й посвещават не една творба. Успява да издейства от папата благословия за откриването на първия театър в Рим – Tor di Nona.
Кристине била високо образована и много интелигентна и поддържала кореспонденция с много учени, философи и писатели, сред които Декарт, Паскал, Лайбниц и Спиноза. Владеела до съвършенство много езици, сред които френски, езикът на тогавашния европейски елит.
В края на живота си Кристине става аскетично религиозна и дарява сериозни суми на Църквата. Тя е една от малкото жени, погребани в криптата на базиликата „Св. Петър“. Пищно украсеният й бароков мавзолей е един от впечатляващите детайли от интериора на базиликата.
Преди да се засели окончателно в Рим, обаче Кристине води скандален живот – говори се, че имала връзки и с мъже и с жени. Сред спомените, които живеят из залите на двореца Фонтенбло, например, един от най-мрачните е убийството на маркиз дьо Моналдески по заповед на Кристине. Кристине минавала през Франция на път от Италия за Швеция и, по покана на Людвик XIII, отсяда в двореца Фонтенбло, недалеч от Париж. Тук тя открива изключително разочароващи писма, писани от любовника й, маркиз дъо Моналдески (той се подигравал на физиката й), и нарежда той да бъде убит в т. нар. Галерия на елените. Отец Лебел, изповедник на Моналдески, се опитва по всякакъв начин да омилостиви кралицата, но не успява и бива принуден да присъства на всички етапи от екзекуцията на маркиза: първо го ударили в стомаха отдясно, при опита му да се защити маркизът загубил три пръста от дясната си ръка. После го ударили в лицето със сабя и той се проснал по корем на земята. Друг го ударил по главата и отнесъл кост от черепа му.
Моналдески молел да му прережат гърлото и един палач го заудрял по врата с дърво. Накрая му прерязали гръкляна с дълга сабя. Всичко това продължило три часа и четвърт. Маркизът бил погребан същия ден.
Тази определено е била извратена, въпреки, че е меценат! Поредната кралска откачалка на Западна Европа!