Кафенето Les deux magots (в превод „Двете азиатски статуи“) се намира в най-романтичната част на Латинския квартал – срещу църквата „Сен Жермен де Пре“, на бул. „Сен Жермен“. Името си дължи на две азиатски статуи, постовени в голямата зала, които вече над сто години бдят над двете тераси, гледащи към площад „Сен Жермен де Пре”. Но каква всъщност е историята на това митично място, което от 1873 г. привлича цвета на френската литература и изкуство.
През 1813 г. един търговец на име Дезаби, създава един от първите магазини за луксозни стоки в столицата в нова сграда, разположена на ъгъла на улиците „Сена” и „Биси”. В магазина се продавали скъпи платове и луксозни предмети. Нарекли го „Les deux magots” на нашумялата по това време театрална пиеса „Les deux magots de la Chine”. Няколко години по-късно магазинът става пример за подражание, като предлага нови търговски методи, непознати до този момент.
През 1873 г. магазинът се разраства и е откупен от Шарл Льофевр-син и Фонтен. Тогава е преместен на ъгъла на бул. „Сен Жермен” и улица „Рен” в голяма сграда, построена специално за тази цел. Подземието, партера и мецанина са предвидени за магазинната част, а останалите етажи са жилищни апартаменти.
През 1881 г. „Les deux magots” е откупен от собствениците на магазина “Printemps” (малко преди това опустошен от пожар). За съжаление тогава „Les deux magots” губи своя имидж. Преди да се превърне в кафене за интелектуалци, „Les deux magots” е било обикновена кръчма. Тук се пиело най-вече абсент и ликьор в типичната атмосфера на протяжност на квартала.
В началото на века разполагането на издателствата „Грасе” (Grasset) и “Галимар” (Gallimar) в Сен Жермен де Пре определя културното призвание на квартала. Тук се открива театър „Theatre du Vieux Colombier”. Артисти, издатели, писатели се чувстват тук съвсем като у дома си.
През 1914 г. Огюст Буле забелязва изключителното разположение на „Les deux magots” в сърцето на квартала, който вече напълно се е променил. Той прави някои подобрения на кафенето и го превръща в място за срещи на именити хора: художници, писатели, артисти. Тук Верлен се запознава с Маларме, носителите на наградата „Гонкур” се събирали на това място. Често го посещавали Оскар Уайлд, Алфред Жари, Гийом Аполинер. Тук се водят оживени спорове, в които участват най-уважаваните поети и писатели.
От сюрреализъм към екзистенциализъм
През 20-те години на миналия век „бунтуващата се младеж” поставя началото на сюрреализма. Представители на това течение са Андре Бретон, Луи Арагон, Пол Елюар, Жан Жироду. В „Les deux magots” те споделят своите странни творчески приключения. През този период целият свят е вперил очи към Сен Жермен де Пре – квартала на сюрреалистите. Тук е можело човек да се размине с Жул Паскин, Анри Мишо, Густав Климт, Оскар Уайлд, Хемингуей и др. В „Les deux magots” Пол Елюар запознава Дора Маар с Пикасо, Франсоа Жиру пие кафето си със Сент Екзюпери, Франсоа Мориак и Жорж Дюамел. През май 1940 г. немската армия напада Франция. Посетителите на заведението решават да организират нелегална дейност: секретни документи се разменят редовно посредством стоките в „Les deux magots”.
През лятото на 1944 г. кварталът се възражда. Ражда се екзистенциализма на Жан-Пол Сартр. Всяка сутрин в 10 часа той отива в кафенето със Симон дьо Бовоар и пише без да спира в продължение на часове. Хемингуей често е идвал тук и се е присъединявал към тях. През 50-те – 60-те години на отминалия вече век в „Les deux magots” човек можел да пие кафето си редом с Албер Камю или с вечната скандална революционерка в литератерата Франсоаз Саган, с Шарл Трене, Мишел Морган, Ив Монтан и Симон Синьоре.
През 1968 г. булевард „Сен Жермен де Пре” става свидетел на студентските протести.
Днес „Les deux magots” привлича една космополитна тълпа от постоянни посетители – парижани, живеещи наблизо и дошли да си прочетат вестниците или да поклюкарстват с приятели, и от туристи, привлечени от осезаемото присъствие на великаните на духа, чиито мистични сенки все още витаят из салоните на кафенето.
