Навярно всички, които посещават френския град Авиньон, си спомнят и припяват закачливата детска песничка „Сюр льо пон д‘Авиньон (Sur le pont d’Avignon) или „На моста на Авиньон“. Тази песничка, разказваща за красиви дами и господа, които танцуват заедно в кръг, се превръща в един от символите на Авиньон, а самият мост – в една от най-посещаваните забележителности в цялата област Прованс.
Мостът, мaкар и изненадващо, носи не толкова популярното име Сен-Бенезе или Saint Benezet. Легендата разказва, че за построяването на моста в началото на XII век се крие един пророчески сън. Тогава младо овчарче – именно Бенезе – дочул в съня си мистериозен глас, който му наредил да отиде в Авиньон и да построи мост над река Рона. Така и станало – ръководено от един небесен ангел, овчарчето стигнало до френския град. Първоначално жителите на града не били склонни да повярват на думите му. За да им докаже божията намеса в своята мисия, Бенезе преместил един огромен камък край Рона, който иначе не можели да помръднат и 30 силни мъже. Поставил го на брега и казал, че този камък е първото дарение за моста. Така с чудо започва историята на прочутия мост. След смъртта си Бенезе бил обявен за светец и бил погребан в специално направен върху моста параклис от местните лодкари.
Мостът е построен между 1171 и 1185 година, като първоначално е дълъг 900 метра, има 22 арки и свързва двата бряга на река Рона. Считан е за един от най-дългите мостове през Средновековието. Той единствен е свързвал Средиземно море и Лион, който е важен търговски център през Средновековието. Последват няколко наводнения и мостът е многократно реставриран, като разрушените му каменни арки са заменени с нестабилни дървени конструкции. През 1668 г. голямо наводнение помита значителна част от контрукцията на моста и той е окончателно изведен от употреба. В следващите векове никой не се погрижва за него и в крайна сметка днес можете да го видите с едва четири от първоначалните двадесет и две красиви каменни арки.
За всички обаче тази старинна каменна конструкция е любопитна със спомена за танците и забавите на младите. На моста ще научите, че танците са се случвали не върху моста, а на остовчето … под моста. Но няма как да оспорваме текста на песента, а започваме да си представяме точно, както се пее в песничката, как на моста Авиньон „всички танцуват в кръг… хубавите господа правят така и пак така“ , имитирайки покана за танц, а „хубавите госпожици правят така и пак така“, сгъвайки коляно в красив реверанс. Един безкраен празник оживява пред нас…
