Геният на музиката Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791), който живее само 35 години, но оставя на човечеството едни от най-мелодичните симфонични и лирически произведения, написани с магическа лекота, прекарва последните години от живота си във Виена. Моцарт е роден в Залцбуг, в музикално семейство. Баща му, Леополд, е композитор и музикант в двора на архиепископа. Той открива ранната дарба на сина си Волфганг и на дъщеря си Нанерл. Волфганг импровизира на пиано на 5 годишна възраст и свири на цигулка без никога да се е учил. Леополд Моцарт дава на сина си солидно музикално образование.
През 1762 г. Леополд Моцар започва с децата си легендарното 4 годишно турне из цяла Европа, по време на което, на шест годинки, Моцарт свири в Шьонбрун пред императрицата Мария-Терезия (в двореца Шьонбрун има картина, която пресъздава срещата между Мария-Терезия и шестгодишния Моцарт, седнал на коленете на императрицата), а на осем годишна възраст гастролира пред френския кралски двор в Париж, в двореца на мадам дьо Помпадур – днешния Елисейски дворец, и издава 4 сонати за цигулка и клавесин. В Лондон попада под силното влияние на Йохан Кристиан Бах – най-малкият син на Йохан Себастиян Бах. През 1770 г., на 17 годишна възраст, Моцарт е назначен за концерт майстор на архиепископския оркестър на Залцбург и прави своето пътешествие в Италия. Именно там той се запознава с изкуството на операта, която триумфира в цяла Италия. В Рим, в Сикстинската капела, младият Моцарт възпроизвежда по памет, само след като е слушал един единствен път, известната меса “Мизерера” на Грегорио Алегри.
След завръщането си в Залцбург, Моцарт френетично композира до 1777 г. Новият архиепископ, Йеронимо Колоредо, не гледал с добро око на честите пътувания на Леополд и сина му. През 1781 г. Моцарт окончателно напуска Залцбург и заминава за Виена, след скандал с граф Арко, представител на арх. Колоредо.
На 26 години Моцарт става независим артист във Виена. Жени се за Констанс Вебер (1782 г.) и споделя идеалите на франкмасоните. Във Виена стилът на Моцарт се променя под влияние на ораториите на Хендел, творбите на Бах, които до тогава не познавал и Хайдн. Творчеството му отбелязва своята зрялост.
1781 г .– Моцарт завършва операта си “Отвличане от Сарая”, “Голямата Меса в си мажор” /1783/, но не среща разбиране от виенската публика. Големите му оперни творби “Сватбите на Фигаро”/1786/ и “Дон Жуан”/1787/са посрещнати хладно във Виена. Следва един мрачен период от живота на големия композитор, прекъсван единствено от топлото посрещане в Прага, при гастролите му там.
1788 – 1791 г. – Моцарт се оттегля от активния музикален живот на столицата. Назначен от император Леополд ІІ за композитор на императорската капела. Той напразно чака някаква поръчка за музика и потъва в мрака на отчаянието и неразбирането.
1790 г .– Моцарт завършва операта “Така правят всички”, а през 1791 г – последната си опера – магическата “Вълшебната флейта”. И двете творби обаче предизвикват вял отклик сред виенската публика. Така в самота, неоценен и измъчван от съмнения, преследван от мисълта за смъртта, само на 35 години, недовършил своя „Реквием“, залязва великият композитор.
На 06 декември 1791 г. – катафалката на бедните откарва тялото на великия композитор в гробището Сент Макс, където той е погребан в обществен гроб. Костите на Моцарт са загубени, но днес на гробището Сент Макс има едно мраморно ангелче, напомнящо, че там някъде лежи най-великият музикант на човечеството.
Днес във Виена едно от жилищата, в което Моцарт е живял със семейството си от 1794 до 1797 г. и в което е написана операта „Сватбите на Фигаро“, е превърнато в музей. Фигарохаус, както я наричат виенчани, се намира на две крачки от „Свети Стефан“. Можете да посетите музея, извършвайки по този начин акт на поклонничество пред гения, отишъл си от този свят неоценен, но сигурен, че оставя едно огромно музикално наследство.
