На 27 януари 1756 г. в Залцбург, Австрия на бял свят се появява Йоханес Хрисостомус Волфгангус Tеофилус Моцарт или както е по-известен – Волфганг Амадеус Моцарт, един от най-великите композитори на всички времена. Второто му име – „Теофилус” в превод от гръцки означава „Обичан от Бог”, но лично великият композитор е предпочитал латинския превод – „Амадеус”.
Едва тригодишен Моцарт се научава да свири на клавир (струнен музикален инструмент с клавиши като на пиано), а на пет вече свирeл на клавесин и цигулка не по-лошо от всеки професионалист. Гениалният Моцарт композирал музика, преди да се научи да пише. За сравнително краткия си живот „Волфи”, както на галено бил наричан от близките си, написва над 600 различни по стилове музикални произведения, сред които 41 симфонии, 27 концерта за пиано, 5 концерта за цигулка, 27 концертни арии, 23 струнни квартета, 18 меси и 22 опери.
Волфганг Амадеус Моцарт е единственият оцелял син на Леополд и Мария Моцарт. Леополд Моцарт, който също е бил способен композитор, цигулар и помощник концерт-майстор в Залцбург, започва да преподава музика на децата си, Волфганг и Мария-Анна, от най-ранна детска възраст. Докато се занимавал с уроците по пиано на сестра си, едва тригодишният тогава Волфганг започва да показва учудващо разбиране на акорди, тоналност и темпо. Малко след това Леополд започва да преподава уроци по музика и на него. Неговата всеотдайност скоро дава резултати, които надхвърлят и най-смелите му очаквания. Няколко месеца след петият си рожден ден, Волфганг завършва първите си четири произведения за клавир, като, наред с композирането, показва завидно владеене на кларинета и цигулката. Три години по-късно написва първата си симфония.
Въпреки широко разпространеното мнение, че Моцарт умира в бедност, някои факти от живота му говорят достатъчно красноречиво за противното. Истина е, че великият композитор много често е изпитвал финансови затруднения, но това е било по-скоро заради бохемския му начин на живот, отколкото поради липса на средства. Знае се, че той е обичал да се облича по последна мода, което, както сега, така и тогава, е струвало доста пари. Семейство Моцарт държи целият първи етаж от къща в центъра на Виена (днес къщата е музей – известната “Фигарохаус”), нещо което малко хора, освен благородници и аристократи са можели да си позволят. Също така се знае, че Волфганг е имал доста домашни любимци, сред които и кон, което, приравнено по днешни стандарти, е равностойно на това да притежаваш изключително скъпа лимузина. Основен довод на тези, които смятат, че музикалният гении е умрял в крайна бедност, е фактът, че след смъртта му, Моцарт е погребан в общ гроб, без надгробен камък на гробището “Сант Маркс” във Виена. Трябва да се каже, обаче, че по това време такъв е бил обичаят във Виена. Само аристократи, висши придворни и много заслужили хора са имали правото на индивидуален гроб, обозначен с надгробен паметник, като дори и в такива случаи тленните им останки са премествани след изтичане на десет годишен период от време. През 1801 г., служителят на виенското гробище „Сант Маркс”, Йозеф Ротмайер, заявил, че притежава черепът на великия композитор. Въпреки множеството направени тестове, обаче, това негово твърдение все още не е доказано с абсолютна сигурност. Засега черепът е оставен на съхранение в Моцартовата академия в Залцбург.
