Вагони с акажу и скъп порцелан на масите… На борда на „Гордостта на Африка“ човек може да прекоси Южна Африка сред един декор, достоен за кралица Виктория.
Пътниците потеглят на едно епично пътуване, създадено от един мечтател – Роан Вос, африканер, автомобилен магнат, който през 1989 г. създава цветущ бизнес с влакове, които кръщава „Гордостта на Африка“ (Pride of Africa). Те имат капацитет от максимум 72 човека и всяко пътуване започва с парен локомотив, като че ли излязъл от роман на Жул Верн, който по-нататък е заместен с модерен такъв, заради комфорта на пътуващите. Дестинация – Танзания през Южна Африка.
Еднопосочно пътуване от Претория до Кейптаун струва от 1300 до 2600 евро за тридневно фар ниенте в продължение на 1600 км. Кой казва, че високата скорост е от значение!
Влакът е, разбира се, климатизиран, а всяко купе, което е всъщност луксозна стая или апартамент, разполага с огромни панорамни прозорци, за да може пътникът да се удивлява от „ревящия пушек“, както замбийците наричат водопада Виктория или да се наслаждават на елегантната лекота на бягащите африкански газели.
Всяко купе си има и лоджия – малко балконче, а най-отзад влакът е екипиран с платформа, на която, защитени от слънцето и вятъра, пътниците могат да вдишват аромата на евкалипт и соеви храсти, докато пият следобедния си чай – по етикет с малко мляко и със сладки, току-що излезли от фурната…
После идва време за вечеря, официалните тоалети са задължителни.
На човек му се струва, че се е върнал 100 години назад. Това не е влак, а машина на времето – вие сте в джентълменски клуб, а купето ви е същото като на Агата Кристи.
Във вагон ресторанта дамите са облечени, като че ли очакват английската кралица, а мъжете – часът да отидат в казиното. Всяка маса е върхът на елегантността и нерядко тишината е прекъсвана от обяснения в любов на двойки, които се изпиват взаимно с очи.
На сутринта човек може да избере да остави светлината да се промъква през щорите или да се наслади на бялата светлина на Африка. И може би, ако има късмет, да попадне на стадо щрауси, бизони или жирафи.
Някои от „постоянните клиенти“ са горди да напомнят, че пътуват с влака за втори или трети път. А Дайана Буханан е пътувала 57 пъти с влак на Ровос. И това не е шега! „Единственият момент през цялото пътешествие, когато ще видите усмивката ми да угасва, е когато пристигаме на последната спирка“, казва Дайана. От висотата на своите 79 години, тя философски заключава: „На моята възраст, човек знае, че важното е не къде ще стигнеш, а пътят, който ще преминеш…“
С влака Ровос е същото. Важно е пътуването. Няма значение дали последната точка е Кейптаун, Претория или Дар ес Салаам…
И, както казва Лао-Цу „истинският пътешественик няма точен план, нито най-малко намерение да пристигне.“
