Миланската катедрала
Миланската катедрала е най-голямата готическа катедрала в света. Строежът й започнал през 1386 г. и продължил цели 500 години. Най-добре е да я посетите в слънчево време, когато прозорците създават калейдоскоп от багри във вътрешността на катедралата. Останките на Свети Карло Боромео, най-важният благодетел на катедралата, лежат в нейния център. Активен деец на контрареформацията, той е поръчал дървения хор и много от статуите в катедралата. Туристите могат да посетят осмоъгълната подземна зала, където се съхраняват мощите му. Най важната реликва в Милано, гвоздей от кръста на Христос е изложен над олтара през ХV век. За щастие бомбите през Втората световна война са минали на косъм от покрива на катедралата. Над централния купол на катедралата и на 109 метра височина над града, се извисява Мадоната – малка позлатена медна статуя на Дева Мария, поставена през 1744г.
Театрален музей към “Ла Скала”
Любителите на операта задължително трябва да посетят този музей, в който могат да се видят много неща, свързани със знаменитата “Ла Скала”. Две от колекциите са посветени на любимеца на Милано Джузепе Верди, чийто “Хор на робите” от Набуко се е превърнал в неофициален химн на Италия. Някои от експонатите включват спинета, на който се е учил да свири, партитури и диригентската палка с инкрустирани скъпоценни камъни, която е получил след триумфа на “Аида”. Росини, Пучини и Тосканини са също представени в музея.
“Санта Мария деле Грацие” и “Тайната вечеря”
“Тайната вечеря” е един от най-известните стенописи в света. Лудовико Сфорца поръчал шедьовъра на Леонардо да Винчи, създаден в периода 1495-97 г., за трапезарията към доминиканската църква “Санта Мария деле Грацие” в Милано. На картината е изобразен драматичният момент, когато Христос казва, че някой ще го предаде. Дванадесетте апостола са разделени на групи по трима, като в центъра е Христос, а отдясно на него – Юда, чиято ръка е застинала върху кесията със сребро на масата. С течение на времето боята е започнала да се лющи, защото Леонардо я е нанасял директно върху суха, а не е върху още влажна основа.
Стадион “Джузепе Меаца” (“Сан Сиро”)
Известният в целия цвят “Сан Сиро”, наричан още “Джузепе Меаца”, е стадион на два от най-известните футболни отбори, в Италия, а и в цял свят – Милан и Интер. И двата клуба се гордеят с постиженията си, а музеят “Сан Сиро” разказва историите им: в него са изложени различни експонати, сред които купи, медали и фланелки, както и статуи в реални размери на някои от най-великите им играчи, например Франко Барези, Паоло Малдини, Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Нерео Роко. Предлагат се туристически обиколки на стадиона с капацитет 86,000 места. И двата тима имат запалени привърженици и на срещите между тях атмосферата често се нажежава. Извън спортния сезон на “Сан Сиро” се организират много рок концерти.
