Суецкият канал, построен, за да свързва Средиземно с Червено море и по този начин да осигурява на корабите възможност да отиват от Европа в Азия, без да заобикалят Африка покрай нос Добра надежда, за египтяните има символично, дори митологично значение. Построен за 10 години, от 1859 г. до 1869 г., под ръководството на пенсионирания френски дипломат Фердинанд дьо Лесепс, по него работят около един милион египтяни, 100 000 от които загиват по време на изкопните и строителни работи. Дълго време каналът обслужва единствено интересите на световните колониални сили, преди, през 1956 г., да бъде национализиран от президента Насър, което предизвиква т. нар. Суецка криза.
От този момент, каналът, бидейки най-прекият воден път между Европа и Азия, винаги е бил манна небесна за египетската икономика, застрашена нопоследък от Арабската пролет и последвалата криза в региона, както и от катастрофалния спад на доходите от туризъм. През 2013 – 2014 г. каналът носел малко над 4 милиарда евро приходи годишно, но поставял вече много проблеми, поради това че очевидно бил недостатъчен за все по-увеличаващия се трафик. Наложително е било нещо да се направи. Така се ражда идеята да се построи втори канал, успореден на първия, за да се избегне огромното изчакване, което напъследък се налагаше на корабите.
Модернизацията и разширяването на Суецкия канал вече са от първостепенна важност. От век и половина нищо не било променено: движението се извършвало в една посока – всяка сутрин в посока север – юг тръгвали два конвоя, като по пътя те трябвало да пускат котва, за да се разминат с единствения конвой, който вървял в обратна посока. Когато някой кораб аварирал, чакали всички. За корабособствениците това било загубено време и пари. Чували се вече гласове, че каналът става негоден за употреба. Трябвало да се действа бързо – да се прокопае нов канал, да се построят пристанища, на които да могат да хвърлят котва и да спират за поддръжка големите кораби, да се ускори потока от кораби по един от основните морски пътища.
Ръководителят на проекта за втори Суецки канал, вице адмирал Мохаб Мамиш, наричан още „египетския Фердинанд дьо Лесепс“, решава, че целият проект трябва да се финансира с египетски капитали. Египтяните от всички социални групи са поканени да инвестират. Така, на един объркан и обезверен народ, се предлага цел, предлага се на всеки гражданин да участва, набляга се на факта, че всички са в един и същи кораб и само от тях зависи дали корабът ще потъне или ще заплава с издути платна. И това дава резултат. За първи път в историята на страната, гражданите се редят на опашки, за да дадат пари, а не за да получат нещо. Ценните книжа, чиято стойност варира от някалко до няколко хиляди лири, които са пуснати през септември 2014 г., буквално се разграбват, като за десетина дни се събира грандиозната сума от 6 милиарда евро.
В началото Мохаб Мамиш бил предвидил 5 години за прокопаването на втория канал, оптимизирайки всичко, той достига до решението, че може да свърши за 3 години, но при официализирането на проекта, на 05.08.2014 г., той обещава на президента Абдел Фатах ал-Сиси, че каналът ще бъде готов за една година! И изпълнява обещанието си. За по-малко от година са изнесени 258 милиона кубически метра пясък от военнослужещи в египетската армия и още 250 милиона кубически метра пясък, разположен под морското ниво, са изнесени с помощта на една армада от тежки морски влекачи, в която са мобилизирани около 75% от наличните такива машини в целия свят. „Подобно нещо никога не е правено“ уверява Йохан Бакер, капитан на “Сирус II”, огромен влекач, снабден с гигантска глава за натрошаване, собственост на холандска компания. „Представете си, че се изтегляха повече от 1 милион кубически метра пясък дневно! Всеки, който разбира, ще потвърди, че това е титаничен труд.“ На брега хиляди ръце неуморно работят, за да укрепват бреговете, да строят еспланади, да изравняват дюните. Египтяните буквално преместват планини!
На 06.08.2015 г. новият паралелен канал беше официално открит от президента Абдел Фатах-ал-Сиси и в присъствието на редица високопоставени гости, сред които и държавни грави. Новият канал намалява наполовина времето за преминаване – от 22 на 11 часа. Съобщено беше, че общо разходите са възлезли на 8 милиарда долара или 7,2 милиарда евро. Прогнозира се, с пускането на втория канал, приходите на Египет от трафика да достигнат 15 милиарда долара годишно до 2023 г.
Египетското правителството планира да изгради и международен индустриален и логистичен център в близост до Суецкия канал.
Работата по нов страничен канал, свързващ източното пристанище на Порт Саид със Средиземно море започна на следващия ден след откриването на паралелния канал.
