С приближаването на Нова Година все по-често си мислим за празнични вечери, поляти с шампанско. Една впечатляваща история, тази на Мадам Клико – първата дама на шампанското, си струва да бъде напомнена.
Рожденното име на бъдещата мадам Клико е Никол-Барб Понсарден, а семейството й владее огромни площи обширни лозя. Никол е единствено дете, наследница на завидно състояние. Макар да не е красавица, тя носи гените на предприемчивия си баща барон Понсарден, има гъвкав ум, мисли практично и има доста кандидати за женитба. През 1798 г. в катедралата в Реймс Никол – Барб Понсарден казала „да“ на Франсоа Клико, наследник на богата фамилия лозари и винопроизводители. Седем години след сватбата обаче съпругът й починал, оставяйки Никол, едва 28-годишна, вдовица, с дете и бизнес на ръце – семейно имение, много декари лозя и огромна изба – цели 18 километра под земята. Оттам и името, с което дамата остава в историята – Вдовицата Клико (Veuve Clicquot).
Скоро мадам Клико превръща бизнеса на покойния си съпруг в империя с балончета шампанско. Въпреки трудностите, с които я среща животът, мадам Клико става забележителна бизнесдама и е една от първите жени, проявили подобна “дързост” за времето си. С изключителен интелект, амбиция и управленски талант мадам Клико поема бизнеса в свои ръце и предизвикала недоволството на обществото в Реймс – там хората смятали, че жена дори не трябва да влиза в избите, защото виното ще стане на оцет. Тя обаче запретнала ръкави и работила здраво – обикаляла лозята, за да следи качеството на гроздето, слизала в избите, за да контролира температурата, инвестирала печалбите в закупуване на най-добрите лозя на Шампан. Водела си записки, които се пазят до ден днешен. Обичала да повтаря: „Има само едно качество – най-доброто“.
Едно от откритията на Никол, което се смята за огромната й заслуга към всички производители на шампанско, е ремюажа. Методът, който позволява да се отстрани утайката от дрождите в шампанското и то да изглежда прозрачно като сълза. Дотогава пенливото вино, открито от митичния монах Дом Периньон, било мътно. Мадам се сетила да пробие дупки в една кухненска маса и да застопори в тях бутилките под ъгъл с гърлото надолу. На определен период бутилките се завъртали с няколко градуса. Така утайката се събирала над временната запушалка. Накрая гърлото се поставяло в лед и утаените дрожди замръзвали. После работниците на мадам махали временната тапа и леденото парченце изхвърчало навън. Бутилките се доливали и им се слагала постоянната запушалка. Шампанското в тях вече било кристално чисто.
Мадам Клико предприема и още една революционна стъпка. Тя решава да постави цветни етикети на бутилките си. Дизайнерското й попадение веднага я отличава от конкуренцията. Преди нейните всички етикети били черно-бели. Цветът, който харесала първата бизнесдама е наситеният цвят на жълтото, който носил толкова много жизнерадост.
Осъзнавайки важността на качеството на суровините, Никол инвестира и в разширяването на площите с лозя, засаждайки най-добрите сортове грозде, популярни и до наши дни. Днес лозята на Veuve Clicquot са класифицирани като Grand Cru и Premier Cru. Това са едни от най-добрите лозя в Шампан. Традиционно и до днес винарите на Veuve Clicquot предпочитат сортовете Pinot Noir (42%) и Chardonnay (47%), като използват също Pinot Meunier (11%).
Мадам Клико успяла да завоюва и руските пазари. Усмивка предизвиква една история от 1814 г., когато руските войски нахлули в Шампан и започнали да грабят бездънните складове със скъпоценното пенливо вино на Дома Клико. Запазвайки спартанско спокойствие, вдовицата погледнала равнодушно на тази вакханалия от прозореца и като се разположила удобно в креслото, задрямала. Спокойствието й било нарушено от служителя, отговарящ за охраната на избите, който влетял в стаята, крещейки: „Мадам! Те са като хуни, пият от скъпоценното ни вино!”. Но в отговор чул само: „Нека пият, по-късно всичко ще заплатят”. И те наистина си платили. За вдовицата в столицата на Руската империя – Петербург, работел един умен мъж – мосю Луи Боне. Пишел й, че тамошните аристократи изпитват огромно удоволствие от гледката на пенещото се шампанско. Известно е неговото писмо от 1806 г.: „Съобщавам ви радостна новина. Царицата е бременна. Ако роди престолонаследник, в тази огромна страна ще бъде изпито море от шампанско. Само не казвайте никому нито дума, защото конкурентите ни могат да се възползват.“ Мадам Клико натоварила кораб с 10 хиляди бутилки шампанско и го изпратила към Русия. Руснаците полудели по качественото й шампанско. Проспер Мериме пише: „Мадам Клико напои Русия. Тук наричат виното й кликовское и не искат да знаят за друго.“ Доставките за Русия достигнали 25 хиляди бутилки годишно.
Никол-Барб Понсарден умира през 1866 година, на 89 години, оставяйки след себе си една процъфтяваща винена империя, внушителен капитал, и най-важното – неизбледняващата слава. Неслучайно заслужено я наричат La Grande Dame. Днес името й е световно известна марка и символ на едни от най-добрите вина – Veuve Clicquot Ponsardin. Годишно се произвеждат 8 милиона бутилки от това шампанско. В нейна чест Veuve Clicquot всяка година връчват награда на една изключителна съвременна жена с иновативно виждане, независимо от нейното поприще. Тя получава свое собствено шампанско от избата, което носи името й върху етикета.
