Една от най-романтичните гледки, напомнящи за Париж от едни красиви и отминали времена, са букинистите – от френски les Bouquinistes – продавачите на стари и антикварни книги, намиращи се по протежението на кейовете на Сена в Париж. Безспорно те са един от най-ярките парижки символи, оцелели векове наред и разположили своите зелени щандове независимо от историческите превратности. На десния бряг на Сена могат да се намерят между моста Мари и кея на Лувъра, а на левия − от кея Турнел до кея Волтер, като най-голямата им концентрация е на входа на Латинския квартал, в близост до Сорбоната.
Занаятът на букинистите датира още от XVI в. Под натиска на издателите, обаче, законов акт от 1649 г. забранява продажбата на книги и разпъването на шандове на Пон Ньоф. Властите навремето са се страхували да не допуснат търговия със забранени от цензурата книги. На първоначално гонените амбулатни продавачи постепенно е разрешено отново да упражняват дейността си. Думата bouquiniste се появява за пръв път в речника нa Френската академия през 1789 г. След Великата френска революция бизнесът процъфтява, тъй като търговците на книги се добират до библиотеките на аристокрацията. През 1859 г. градът раздава концесии за места по протежението на кейовете на Сена. Всеки букинист има право на 10 метра от парапета. Букинистите отварят и затварят с изгрева и залеза на Слънцето. Те имат дори емблема – тя представлява гущер, гледащ сабя. Гущерът символизира вечното търсене на слънце, за да могат да продават книгите си, а сабята отразява стремежа им към благородство – някога книжарите имали привилегията да носят оръжие.
През 1930 г. размерите на щандовете на букинистите са точно фиксирани. Дължината на зелените кутии не трябва да надвишава 2 м., ширината 0,75 м.; а височината не бива да надвишава 0,6 м. от страната на Сена и 0,35 м. от страната на кея. Когато щандът е отворен, височината на вдигнатия капак не трябва да превишава 2,1 м. Днес по кейовете на Сена са разположени 900 кутии, собственост на 240 букинисти. На тях са изложени около 300 000 антикварни книги, списания, гравюри, пощенски марки и колекционерски карти
В продължение на столетия парижани и чужденци се отбиват при тях, за да открият заглавия като например скандалния за времето си роман „Скитница” на Колет или френския комикс „Дяволитата Лили”, който е създаден в началото на XX в. и никога не е преиздаван. В последно време до избелелите издания на Русо и Молиер все по-често могат да се открият евтини сувенири от Китай, като разбира се Айфеловите кулички и чашите с надпис Paris, je t’aime са сред най-популярните.
През последните 20 г. основната заплаха за оцеляването на занаята на букинистите идва от електронните книги и интернет. Новите технологии не само намаляват продажбите на традиционните печатни издания, но правят старите и редки книги по-достъпни, тъй като много от тях вече са цифровизирани. За да компенсират спадналите си приходи, голяма част от уличните книжари допълват продажбите си с туристически сувенири, тъй като законът го позволява. Вътре в съсловието, обаче, тази изневяра на изконното призвание буди недоволство и дискусия дали професията не се опорочава и дали не губи ореола си на уникалност, белязала дълбоко културната идентичност на Париж.
Преди няколко години парижкото кметство събра букинистите, за да изиска от тях да се придържат към интелектуалния характер на стоката си, но на тази среща стана ясно, че ако не се адаптират към реалностите, те просто ще умрат от глад. Повечето от парижките продавачи на стари книги са убедени, че в тези тежки времена общинските власти биха могли да направят повече за опазването и поддържането на многовековната традиция. Едно от предложенията например е да бъде прекарано електричество до щандовете им край реката, за да могат да работят до късно вечерта. Един от известните букинисти по Сена е Матиас. Той продава само книги и стари гравюри и отказва да ухажва нарастващия брой чуждестранни туристи, предлагайки им евтини сувенири – „За мен книгите винаги ще си останат книги, а хората, които ги обичат, винаги ще ги купуват”, оптимистично заявява бившият учител. И добавя с усмивка: „Нима театърът изчезна с появата на киното?”
Основната клиентела на букинистите ще продължават да бъдат хората, за които книгите по кейовете предлагат едно истинско пътуване назад във времето, далеч от злободневните теми. За местните жители, както и за чуждестранните посетители, букинистите ще останат неизменна част от културното наследство на Париж и възможност да уловят неговия дух!
