Лондон е един от най-зелените градове в света. В центъра на огрoмния мегаполис се простират паркове, известни в цял свят, които преди са били кралски имоти или ловни полета – от Грийн Парк на юг до Риджънтс парк на север. Тези добре поддържани места крият скрити съкровища. На североизток от розовата градина на кралица Мери в Риджънтс Парк се намира Сейнт Джон Лодж Гардън. През 1892 г. градината е реновирана от третия маркиз Бют, който добавя дорийски колони, малък параклис, езерце с фонтан и кътчета за медитация.
Градините, които са едни от многото забележителности на Лондон, често остават настрана от интереса на туристите, което е наистина жалко. В Уестминстърското абатство има три градини, най-известна от които е Колидж Гардън. Някога тук е имало гробище и зеленчукова градина за монасите от абатството. Недалеч се намират градините на Лондонския съд, където адвокатската професия се е практикувала с векове и която е едно удивително спокойно кътче.
Градините Инър Темпъл са най-впечатляващи, но са отворени през седмицата само от 12.30 ч. до 15.00 ч. Ако пресечете моста Уестминстър от Парламента и се отправите към невдъхващата надежда монолитна сграда на болницата “Сейнт Томас”, на покрива на паркинга ще видите, че се е сгушила градинка с въртящ се фонтан по дизайн на Наум Габо. Градината е истински остров на спокойствието сред най-посещаваните от туристи места на Лондон.
Дори и най-комерсиалните райони на Лондон имат скрит чар. В сърцето на Блумсбъри се намират градините Сейнт Джордж – някогашно гробище, където, сред рехкавите папрати, все още могат да се видят стари надгробни паметници.
Недалеч, на запад от Саут Кенгсингтън, е Холанд Парк с малката си, но очарователна градина Киото, подарък от Търговската камара на Киото през 1991 г. Японската традиция продължава в Батърси, където будистки монах поддържа пагодата, както и останалите градини, които съществуват от ХІХ в. до Британския фестивал през 1951 г. Реставрирани са в оригиналния си вид в периода 2000-2004 г.
Киото Гардън
Ако Батърси провокира с дългогодишната си традиция в градинарството, то музеят Джефри не му отстъпва по нищо. Музеят представя типичните гостни през вековете, докато наскоро отворените градини (по една за периода XVII – XX век) представят различни стилове в градинарството.
По-нататък, на изток, има повече обществени паркове, които доказват, че легендата за зеленината в Лондон се отнася в еднаква степен за бъдещето и за миналото. Майл Енд Парк е оформен постепенно от пустош и зона, жертва на бомбардировки до 1940 г в прекрасно място за отдих. Северният му край е близо до Виктория Парк, чиито огромни ниши са сред последните останки на оригиналния Лондон Бридж.
По протежението на Темза, се намира Темза Бариер Парк, прекрасен парк с фонтани, дървета и цветни поляни с площ от 34 акра в непосредствена близост до грандиозна структура, която предпазва Лондон от наводнение.
Обществените паркове са дробовете на Лондон. Но градът притежава и много наистина привлекателни незнайни градинки, които истински успокояват. Те създават у туриста чувство за някакво откривателство, което винаги е приятно.
