fbpx Skip to main content

Пенчо Славейков и Италия

Пенчо Славейков, един от най-големите ни поети, е роден в Трявна на 27 април 1866 г. Както той сам споделя, до единадесетата си годишнина не бил излизал извън пределите на родния си град. Този период от живота му е време на игри и пакости, опознаване на преданията, песните, обичаите и народния живот като цяло.

Родната къща на Пенчо Славейков в Трявна
Родната къща на Пенчо Славейков в Трявна

За жалост, обаче, през зимата на 1884 г. Пенчо Славейков заболява тежко и получава физически недъг, който го съпътства до края на живота му и го прави трудно подвижен. Въпреки това, благодарение на баща си – Петко Славейков, той успява да види много от България, а и от Европа.

фотография на Пенчо Славейков
фотография на Пенчо Славейков

През 1892 г. Пенчо Славейков заминава за Германия – записан е на 4 ноември за студент по философия в Лайпциг. По това време започва да излиза и сп. “Мисъл”, където поетът отпечатва “Сърце на сърцата”, “Успокоеният” и “Фрина”. Престоят в Германия до 1898 г. е важен за оформянето на Пенчо Славейков като поет и познавач на западноевропейската култура. Там той слуша лекции на видни академици, има възможност добре да опознае трудовете на големи учени като Гьоте и Хайне, а и също така води социален живот в рамките на славянското студентство в Лайпциг.

Университета в Лайпциг, така както е изглеждал в края на XIX век
Университета в Лайпциг, така както е изглеждал в края на XIX век

След завръщането си в България, Славейков продължава да се утвърждава като поет, литературен критик и публицист и засилва участието си в културния живот на страната като цяло. През 1903 г. случайна среща между него и една от най-красивите представителки на столичния елит, Мара Белчева (също така поетеса), ги сближава и започва тяхната романтична връзка, която продължава до смъртта на поета. Мара Белчева става най-близкият спътник на поета, следва го в навсякъде, облекчавайки доколкото е възможно нелекия му живот. В началото на XX век Славейков се проявява и в друга роля – тази на администратор в Народната библиотека и Народния театър в София. В периода от 1901 до 1911 г. той е поддиректор, а след това и директор на Народната библиотека, като работи усилено за утвърждаването й като средище на националната култура.

Мара Белчева и Пенчо Славейков
Мара Белчева и Пенчо Славейков

През 1910 г. се провежда Славянския събор в София, организиран от С. С. Бобчев. Славейков протестира с отворено писмо до делегатите, тъй като на Събора не са поканени най-светлите умове на славянството, а според него славянско единение може да бъде постигнато само на културна почва и братско съгласие. Разгневеният поет дори държи реч на публично протестно събрание срещу събора.

През 1911 г., в качеството си на директор на Народната библиотека, Пенчо Славейков пътува в чужбина, за да се запознае с библиотечното дело в Западна Европа и да приложи техния опит у нас. Точно по време на това пътуване С. С. Бобчев става министър на просветата (юли 1911 г.). Една от първите му работи е да  освободи Славейков от поста на директор и да го назначи като уредник на училищен музей. Ударът е с материалните си последици, но по-важни са моралните, демонстрираното унижение и засегнатото честолюбие от тази груба постъпка. Пенчо Славейков, имайки до себе си само Мара Белчева, се обрича на доброволно изгнание в Италия, като първо живее в Рим, а по-късно, заради лечебния климат, се премества на езерото Комо.

Гледка от вилата в Брунате, в която Славейков отсяда
Гледка от вилата в Брунате, в която Славейков отсяда

Почувствал се откъснат и изолиран, Славейков губи съпротивителните си сили и на 28 май 1912 г. умира в курортното селце Брунате в Италия, край езерото Комо, в ръцете на Мара Белчева. Поради преждевременната му смърт, предложението на шведския проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не е разгледано от Нобеловия комитет, тъй като наградата се присъжда само на живи творци.  Така България, прокудила талантливия си син, пропуска възможността да има нобелов лауреат. Големият поет е погребан в гробището на Брунате и, осем години по-късно, тленните му останки са преместени в България, в алеята на писателите в Централните софийски гробища, където му се покланяме и днес.

Мемориалната плоча, поставена на къщата в Брунате, в която умира Пенчо Свавейков
Мемориалната плоча, поставена на къщата в Брунате, в която умира Пенчо Свавейков

Бюст-паметник на поета е издигнат пред библиотеката в Брунате, близо до къщата, където е починал. Той е издигнат върху полиран гранитен пиедестал и е дело на проф. Валентин Старчев. Въз основа на снимков материал от фондовете на Националния литературен музей скулпторът е пресъздал поета в момент на размисъл.

Бюст-паметникът на Пенчо Славейков в Брунате, Италия
Бюст-паметникът на Пенчо Славейков в Брунате, Италия

0 мнения за “Пенчо Славейков и Италия

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Show Buttons
Hide Buttons

Абонирайте се за нашия нюзлетър,
за да получавате специалните ни оферти!

Вие успешно се абонирахте за нашия Нюзлетър!

Възникна грешка при изпращането на данните. Моля опитайте отново!

Съгласен съм, предоставените от мен лични данни да бъдат обработвани от Руал Травел за целите, посочени в Общите условия.