fbpx Skip to main content
Писма от моята мелница – добродушни истории от Прованс

Писма от моята мелница – добродушни истории от Прованс

Едно от най – романтичните места, които могат да се посетят във френската област Прованс, е мелницата на Доде. Намира се във Фонвией, малко селце край Арл. Тя е особено ценна за онези, които са чели с любов разказите на провансалския писател Алфонс Доде –  „Писма от моята мелница“.

Алфонс Доде е един от онези автори, с които областта Прованс се гордее. Роден е в Южна Франция, в Ним, през 1840 г. в семейство на търговец на коприна. По време на революцията бащата е разорен и семейството се премества от слънчевия Прованс в дъждовния Лион. Бъдещият писател учи там до петнадесетата си годишнина. Тъй като трябва да изкарва сам прехраната си, постъпва веднага като възпитател в провинциален колеж. Преживява тежки дни и през 1857 г. заминава за Париж без пари и без близки. През 1858 г. излиза от печат първата му книга – стихосбирката „Влюбените“, младежка, малко сантиментална, малко подражателска творба. Тя остава почти незабелязана. Едва ли някой би могъл да предположи, че нейният автор е бъдещият създател на „Писма от моята мелница“.

През 1866 г. Доде вече публикува в журнали някои от разказите, които по-късно намират място в неговите „Писма от моята мелница“, а през 1872 г. илиза и цялата книга с разкази. Всеки разказ, всяка легенда в тази негова книга са като малки бисери от един прекрасен наниз – животът в Прованс.

В тези разкази Алфонс Доде пише с любов за патриархалния, изпълнен с човешка топлина живот във Френския Прованс, противопоставяйки го на студения и безразличен Париж. С неговите разкази авторът ни връща в един свят, който всички пътешественици споделят, че усещат в Прованс – свят, изпълнен със слънце, много смях и мъничко тъга. Доде ни пренася в Южна Франция, под жаркото провансалско слънце, по белите от прах пътища. Четейки неговите разкази, чуваме песента на щурците, свистенето на мистрала и звъна на камбаните. Усещаме аромата на лавандулата и розмарина. Един от главните източници за написването на тази негова творба е провансалският фолклор. Нима можем да забравим прелестната козичка на господин Сеген, която копнее за свобода и просто сама отива в устата на вълка, но не се връща в кошарата? Или малкият овчар, който мечтае горе в планината под звездите за господарската дъщеря? Или дядо Корний, който отказва да се примири с гибелта на вятърните мелници… Или страстно влюбения в арлезианката Жан, който умира от любовта си…

Писателят остава винаги верен на любовта към родния Прованс, към неговите легенди, поговорки, език, към неговите поля и благоуханни хълмове.

Мелницата на Доде край Арл е чудесно място за тези, които са чели неговоте разкази с доброта и усмивка. И въпреки, че навярно авторът не е обитавал мелницата там читателите му ще открият частица от него.

Самата мелница, която днес е позната като мелницата на Доде, в миналото се е наричала мелницата Сан Пиер и е функционирала като мелница за брашно. Построена е през 1814 г. и работи около век, но през 1915 г. спира да действа. През 1935 гг асоциацията „Приятелите на Алфонс Доде“ решава да я възстанови и да направи в нея малък музей на писателя. Един романтичен спомен за Доде и за неговите герои. В района  посетителите могат да направят чудесни романтични снимки на областта на фона на увековечената в любимите разкази мелница.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Show Buttons
Hide Buttons

Абонирайте се за нашия нюзлетър,
за да получавате специалните ни оферти!

Вие успешно се абонирахте за нашия Нюзлетър!

Възникна грешка при изпращането на данните. Моля опитайте отново!

Съгласен съм, предоставените от мен лични данни да бъдат обработвани от Руал Травел за целите, посочени в Общите условия.