Ще ви разходим из чудната Виена – оказва се, че този град крие неподозирани богатства.
Зад масивен каменен парапет, на ъгъла на оживения Шварценбергплац (Schwarzenbergplatz), се крие неочаквана гледка – последното останало лозе в централна Виена.
Старата къща в Гринцинг
За лозето се грижи винарната Mayer am Pfarrplatz чисто по носталгични, а не по комерсиални причини. Те са собственици на ресторант в изящна стара къща в стил Бидермайер на Пфаррплац 2 (Pfarrplatz 2) в Гринцинг, където известно време е живял Бетховен, така че едно такова малко лозе е несъмнено добра реклама.
Древната история на крайдунавските лозя
Още през далечната 280 г.сл.Хр., по заповед на римския император Проб, девствените крайдунавски земи започват да се засаждат интензивно с лозя, въпреки че келтите преди това вероятно също са познавали гроздето.
Виена – перфектното място за бялото вино
Краткото горещо лято, продължителната влажна есен и дългата студена зима правят Виена идеалното място за отглеждането на бели вина, които варират от тръпчиви, сухи и кисели до сладки от по-късната реколта. В Австрия има десет винарски района, които са главно в слънчевия изток и Виена е най-малкият със своите 530 хектара лозя, разположени в града.
Това го превръща в най-големия в света лозарски град. 90% от гроздето е Grüner Veltliner, от което се прави типичното провинциално бяло вино, като само малка част от него се заделя за червени вина и розе.
Виенската гора – център на лозовите масиви
До края на ХVІІ в. лозята обхващат голяма част от централна Виена. След успешното отблъскване на турците обаче, през бароковия период започва застрояване на предградията и лозовите масиви постепенно се изместват в подножието на Виенската гора (Wienerwald), на север от града.
Днес виното е част от виенската култура заедно с изкуството и музиката. То се пие в уютни таверни (Beisel), в изискани ресторанти и тайни изби из целия град.
Незабравимо винено изживяване в Heurigen
Кулминацията на виненото изживяване настъпва през лятото, когато местни и гости се отправят към лозята в предградията, за да посетят таверните, известни под името Heurigen. Думата heurige произлиза от heur, което значи „тази година“ и се отнася до последната реколта, а именно от миналия септември и октомври. Император Йозеф ІІ (1765-90) е този, който вдига данъците на виното, като дава възможност на винопроизводителите да продават вино от собствените си изби 300 дни в годината.
Денят на Св. Мартин
Гроздето трябва да се отглежда в района на Виена, като се забранява вносът от други райони. Този указ важи и до днес. Само автентично тазгодишно вино може да виси на боров клон през март и да подсказва, че е налично. Така или иначе, след Деня на Св. Мартин (11 ноември) се смята, че виното от предишната година е достатъчно узряло. Св. Мартин е единственият християнски светец, който не е бил измъчван и денят на погребението му измества езическия празник Бакхус, богът на виното.
Кръщаването на младото вино
С течение на времето, 11-ти ноември също става традиционен празник за кръщаване на младото вино в много централно-европейски райони, а в Австрия е в компанията на печена гъска. Възможно е в рамките на няколко кратки седмици, след прибирането на реколтата, да се дегустират ранните етапи от съзряването на новото вино под наименованията Most (неферментирало), Sturm (ранно ферментирало) и Staubiger (ферментирало, но все още мътно).
Разбира се, както във всички добри лозарски райони, има и лоши години, една от които е 1450 г. Тогава, поради лошото време, виното било толкова кисело, че го смесили с варта, използвана за основите на северната кула на Штефансдом. Говори се, че се получил изключително здрав хоросан!
Заповядайте на някои от екскурзиите ни до Виена и опитайте прословутото бяло вино.
