Най-великият композитор, чието име е неразривно свързано с Виена, е роденият в Залцбург Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791). Това е самата истина, като се има предвид изумителната му продуктивност (около 626 лични творби, които обхващат всички музикални жанрове – опери, симфонии, концерти).
Още осемгодишен обикаля по-голямата част от Европа и изразът „детето- чудо” сякаш е измислен за него. Дори и днес той не може да бъде объркан с неподражаемия си стил. Една от загадките около личността му е, че той е единственият велик композитор, чийто гроб е неизвестен.
Моцарт отива във Виена през 1781 година по повод възкачването на престола на император Йозеф ІІ и решава да остане там. Именно във Виена великият композитор прекарва най-продуктивните си години. Мести се четиринайсет пъти из цяла Виена и само едно от жилищата е все още запазено (Моцартхаус или Фигарохаус на ул. „Домгасе“ № 5). През 1782 г Моцарт се жени за Констанце Вебер, венчавката се е състояла в катедралата „Св. Стефан“. Независимо от продуктивността си и от таланта си обаче Моцарт не намира признание във Виена и до края на краткия си живот е преследван от чувство на неудовлетворение. Става страстен комарджия и пропилява огромни суми на билярд, кегли и карти. Фактът, че има пари за хазарт, опровергава мита за обедняването му, но доходите му били непостоянни и семейството му било принудено да напусне „Домгасе“ през 1787 г, тъй като Моцарт не можел да си плаща наема.
Последният дом на композитора е Клайнес Кайзерхаус на „Раухенщайнгасе“ №8, където той създава последната си опера, „Вълшебната флейта“. Именно там, рано сутринта на 5 декември 1791 г, умира най-големият музикален гений на човечеството, вероятно от остро ревматоидно заболяване, макар диагнозата да не е потвърдена. Моцарт умира без да довърши последната си творба, „Реквием“, която му била възложена от анонимен поръчител няколко месеца по-рано. Мистериозният покровител се оказва наскоро овдовелият Граф Франц Велзер – Ступак, който, както твърдят злите езици, искал да представи „Реквием“ за свое дело.
На 6 декември тялото на Моцарт е преместено в „Св. Стефан“, където получава благословия в параклиса „Св. Кръст“ до североизточната стена. Поради лошото време твърде малко хора го изпращат от Катедралата до гробището „Санкт Маркс“, където скромният му ковчег е погребан в общ гроб. Смята се, че са присъствали единствено гробарите и точното местоположение постепенно се забравя. Някои твърдят, че Моцарт е можел да избегне подобен край срещу допълнително заплащане, но защо семейството и приятелите му не са се погрижили за това, си остава загадка. Отсъствието на съпругата му се обяснява с факта, че е била твърде разстроена. Не бива да се забравя обаче, че по онова време принципът е бил покойниците да се погребват в общ гроб с изключение на най-богатите (по заповед на император Йозеф ІІ), поради което личните гробове са рядкост. Освен това погребалната церемония се ограничавала в рамките на опелото в църквата и опечалените рядко отивали до гробището, тъй като тялото трябвало да се отнесе на свечеряване.
Ето защо може би не е странно, че точното местоположение на вечния му дом не е ясно. Дори и бедната Констанце години наред търси напразно, тъй като вероятно не е знаела, че общите гробове се почистват периодично.
На гробището „Санкт Маркс“ днес има всъщност един празен гроб, на който има издигната срязана колона, символ на краткия живот на великия композитор, на която се е опряло плачещо ангелче.
Големият паметник, изграден през 1859 г, по-късно е преместен в Централното гробище в Симеринг до гробовете на Бетовен, Брамс, Шуберт и Щраус.
